25 въпроса на "Дойче веле"

Книгата 25 въпроса на "Дойче Веле" от Румяна Таслакова излезе през 1996 година в Свободно поетическо общество. Целта ми бе да задавам еднакви въпроси на известни личности от политиката, икономиката, литературата, живописта, музиката, спорта и техниката, без да им давам възможност предварително да се запознаят с темите на въпросите. Идеята за тези анкети ми дойде, четейки реномирания германски всекидневник „Франкуртер алгемайне цайтунг“, където ежеседмично се публикуваше въпросника на френския писател Марсел Пруст с отговори на германски съвременици. В репликите откривах неизвестни черти на анкетираните, спонтанни изяви на чувства и приоритети. Тези нови нюанси в образа на анкетираните личности ме наведоха към мисълта, че и за български читатели би било интересно да узнят нещо ново за мислите и позициите, мечтите и страховете на българки и българи, попаднали се във фокуса на обществения интерес. По метода на мозъчната атака от повече 130 теми подбрах 25 въпроса, които формулирах в навечерието на едно пътуване за България. Поради стреса бяха направила един пропуск: 5-и и 21-и въпрос бяха с еднакво съдържание. Реших да  не променям въпросника и първият, който забеляза повторението, бе Кирил Маричков. Само малцина от анкетираните усетиха това повторение и така се получи още по-широка гама на отговорите на въпроса „Какво представлява за Вас най-голямото щастие?“.

Първият анкетиран бе Константин Павлов, който на въпроса „Какъв искахте да станете като дете“ отговори „Продавач на репички“. Детската мечта на Филип Димитров е била да стане адмирал. Иван Радоев е бил многостранно заинтересуван - да стане пожарникар, стражар, летец, но разбира се, и поет. „Прислужник“ гласи отговорът на Симеон Сакскобургготски. 
В книга 25 въпроса на "Дойче веле"се публикуват отговорите на 110 известни българки и българи (това не са всичките, с които е провеждана анкетата).

Румяна Таслакова, родена  в  София, на 17 години успява да емигрира в Германия. От комунистическия режим е осъдена на 6 години затвор за предателство към Републиката и така нареченото „невъзвращенство”. В Германия следва икономика и славистика и през 1963 година започва работа в радиостанция „Дойче веле“, която до 1989 година е един от най-важните информационни източници в България. Десет години  Таслакова е главна редакторка на Българската програма на „Дойче веле“. Благодарение на Българската редакция и  на нейния личен ангажимент по време на промяната и след това, „Дойче веле“ се превърна в основна платформа, откъдето некомунистическите лидери на България можеха да говорят свободно и бъдат чути в българския и европейския ефир. От 2009 година е журналистика на свободна практика. Сред признанието, което е получила за дейността си, са и наградите: „Приз на Съюза на журналистите в България „Подкрепа” по повод Световния ден на свободната преса в 1997 година” и „Специална награда за приноса в популяризирането и обективното представяне на европейската тема в българската радиожурналистика”, присъдена  в 2008 година от конкурса „Българската Европа”, организиран от Арена Медия в Русе. Авторка и съставителка е на три книги: „Заглушени мисли”, „25 въпроса - анкети” и „Две десетилетия преход – България през погледа на германски дипломати“ (две издания на български и актуализирано на немски).