35 кила надежда

"35 кила надежда" е поетична притча за началото: за избор в живота, силата на любовта и предаността. За семейството. За каквото мечтаете, трябва да се сбъдне. Необходимо е само много силно желание. Грегоар никога не е харесвал училището. Едва избутал до шести клас, животът е станал само по-лош. На 13 години той е повтарял два класа и накрая е изключен. Лекарите заключават, че има дефицит на вниманието – но Грегоар е убеден, че това не е проблем. Училището просто не го интересува. Родителите му вземат решение да го изпратят в пансион, за да се определи като самостоятелен и отговорен. За разлика от уменията му по писане, смятане и други предмети, Грегоар е с много умели ръце; той може да прави неща, да оправя неща, да измисля полезни джаджи. Но за съжаление тези способности не се покриват с постиженията в училище. Единствените му щастливи моменти са в навеса на дядо му Леон, сред инструментите, които той използва, за да направи своите изобретения. Дядото е и единственият му утешител и поддръжник.

Грегоар се чувства като пълен провал и изгнаник в системата на образованието и това, казано с глас на 13-годишен осъден да прекара още три години в училище, е реалистично и провокиращо размисъл за проблема с деца като него, които страдат от дефицит на вниманието и са хванати в образователна система, която невинаги може да се погрижи за техните нужди.

И когато Грегоар е наистина мотивиран да направи нещо, той може да го направи! Книгата е като напомняне, че академичните или спортните постижения не са единствените маркери за успех.

Всъщност единственото училище, чиито врати ще се отворят за Грегоар, той подбира сам и сам пише писмо, в което не излага, а споделя своята „мотивация“