66 сонета

Поетичните експерименти на Борис Мархолев заслужават вниманието на читателя не само поради опитното боравене със сонетната архитектоника – все пак авторът е един от отличните преводачи на Шекспировите сонети и на английска поезия изобщо. В неговите „66 сонета“ идейните послания следват естественото развитие на жанра в европейския контекст – от обожествяване на непристъпната любима през еротично наслаждение от постигнатата близост, налице е и стремежът към висшето благоволение на музата от страна на недостойния, земен, по човешки грешен, но всеотдайно верен ѝ поет. В естетическо отношение той отлично представя и развива задължителните сонетни образи, като добавя и свои, съвременни характеристики, диалогизиращи с епохата на постмодерната поезия в европейската литература.

Зорница Джоринска, редактор