Адам Бийд

„Адам Бийд“ е първият роман на Елиът, многократно преиздаван, част от учебните програми не само във Великобритания, а и в редица други страни.

Английско село в зората на XIX век, къщи със сламени покриви, над които се извисява църковната камбанария, ширнали се поля и гори, корави мъже и жилави жени… На фона на това пасторално платно с мъжки размах и женска проницателност Елиът преплита неравни съдби на герои, достойно носещи своя кръст по житейския друм – достолепния пастор Ъруин, неустоимия млад земевладелец капитан Дониторн, простодушния арендатор Пойзър, предприемчивия дърводелец Адам, озлочестената Хети, посегнала на живота на невръстното си дете, смирената състрадателна Дайна и още много все пълнокръвни земни хора, призвани усърдно да въртят чекръка на времето, с верен усет за любов и болка, за грях и разкаяние, за чест и позор, въплътили вечни добродетели и ценностни устои на човешката природа.

За автора

Мeри Ан Евънс (1819–1880), влязла в световната литературна съкровищница с литературния си псевдоним Джордж Елиът, е английска писателка, една от най-великите не само на Англия и не само на своето време – викторианската епоха, а на всички времена. Оставила е на поколенията седем романа, сред които „Адам Бийд“ (1859), „Мелницата на река Флос“ (1860), „Сайлъс Марнър“ (1861) и „Мидълмарч“ (1871–1872), посветени предимно на живота в провинциална Англия, описан с невероятно психологическо проникновение и реализъм. Едва ли е случайност фактът, че „Мидълмарч“ е включен в списъка на 50-те книги, които човек задължително трябва да прочете през живота си. Писателката избира за псевдоним мъжко име, за да бъде „взета на сериозно“, както пише самата тя, защото повечето викториански авторки топят перото си в сантиментална сълзливост. Но тя има още една причина да не използва името си – за да предпази личния си живот от любопитни погледи и да избегне евентуален скандал, свързан с 20-годишната ѝ връзка с женен мъж.