Академия за китове

ШЕПА ПРЪСТ

Откакто пропълзя и започна да различава и други обекти освен майчината си гръд, Антон разви пристрастеност към шкафове. Всякакви по размер и форма чекмеджета караха зениците му да се разширяват, учестяваха пулса му и привличаха мъничките му ръчички като магнит. В скромния апартамент, където предимно преминаха първите няколко години от живота му, той по-често спеше свит в раклата или гардероба, отколкото в безвкусно зеленото детско креватче.

Родителите му, изправени пред категоричния му отказ да се държи като нормално човешко същество, се предадоха и спряха да заключват малките и по-големи вратички, криещи зад себе си така желаните от сина им „мистерии“ (иначе казано – битови джаджи, прахосъбирачки и т.н., и т.н. по реда им) някъде след като той навърши седем.

Четири години по-късно иначе хилавото му телосложение вече не се побираше в нито едно отделение на всевъзможните архаични секции. Затова Тони се захвана да си построи сам шкаф, който да му е по мярка.