Ако пътник в зимна нощ

Развих най-пълно идеята си за „апокрифните“ романи – уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува – в „Ако пътник в зимна нощ“. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна обстоятелството, че всяка книга се ражда в присъствието на други книги, във взаимоотношения и съпоставка с тях.“ (Калвино, Буенос Айрес, 1984 г.)