Изтокът

Както винаги, литературният резултат от странстванията на Сташук представлява изненадваща комбинация от поток на съзнанието и пътешественически роман в най-добрите традиции на Джак Керуак, чийто роман „По пътя“ е любимата му книга и едно от най-популярните заглавия на „Парадокс“. И както „По пътя към Бабадаг“ (за който реално получава „НИКЕ“, 2005 г.), той побира и личните впечатления, (авто)рефлексии и размишления на автора за състоянието на модерния свят и народите, чиято идентичност е претопена от могъщи исторически сили, водещи началото си от Далечния изток.

Подобно на Кенет Уайт в „Синият път“, Анджей Сташук пътува и философства, но по някакъв странен и сякаш обърнат наопаки начин.

Къде е Изтокът, къде започва и къде свършва той?

Може ли да се каже, че днес, когато Полша вече е част от ЕС, а Русия и Китай на практика са капиталистически държави, асимилирани от глобализацията като останалата част от света, Изтокът не съществува? Сташук си задава този въпрос, пътувайки с Транссибирския експрес, някъде между Улан Уде и Чита, но той със същата сила важи и за варшавския район „Грохов“, за Подласките села или за някой китайски метропол – за всички, белязани от комунистическия проект за световна трансформация.