Деян Енев препоръчва....

Пламен Тушков издаде втората си книга – сборника с разкази „Караманци” («Сиела», 2011). Сборникът съдържа трийсет и един разказа.

Първата му книга – „Студеното око в мен” («Фонд Дора Габе», 1996), спечели Голямата награда за дебют на конкурса Южна пролет в Хасково.

Пламен Тушков е влюбен във Ван Гог, Моцарт и Чехов.

Неговите разкази наистина по нещо приличат на платната на Ван Гог със страстните вихри на думите в тях; приличат по нещо и на музиката на Моцарт с невероятно мелодичните си фрази; в разказите му личат и големите уроци на Чехов по тъга и човещина.

Сборникът на Пламен Тушков е прелюбопитно явление, истинска лаборатория на тежкия писателски занаят. Той прилича донякъде на дърводелски тезгях – има от всичко: прекрасни дърворезби-шедьоври, стружките от тежката работа, длетата, които е използвал. Защото творецът Тушков е фанатик на тема слово, един от малцината останали в българската литература писатели, които, преди да положат думата на белия лист, дълго я проверяват дали е истинска, оглеждат я от всички страни, пробват я дори със зъби, както се пробва златна пара, но когато думата влезе в текста, са готови да умрат за нея. 

Затова думите на писателя Пламен Тушков от разказите в сборника му «Караманци» не приличат на думите на никой друг български писател.

Което, в крайна сметка, е големият смисъл от появата на една художествена книга.