Елица Иванова препоръчва....

Първо искам да ви поздравя за невероятната идея „Лов на книги”. Мисля че самата тръпка на търсенето би събудила застиналото желание на хората да четат. Колко жалко обаче, че както всички събития, към които имам някакъв интерес и това се намира в другия край на България. 

Ето затова тази нова идея, която не включва ходене до София и бродене из непознатите й за мен кътчета, ми се стори невероятна. За жалост не мисля, че ще мога да ви убедя по някакъв начин да изберете точно моето предложение, поради няколко причини:

       1.Възможностите ми да пиша убедителен текст, надали са в нужната норма.

      2.Книгата, която искам да препоръчам е класика.

И както всяка класика, хората просто знаят, че е добра. Не  е нужно да я препоръчваш. Какъв смисъл би имало? Хората се нуждаят от мнения за нови книги, които не вдъхват голямо доверие в днешните времена на лишена от стойност юношеска литература.

Да пренебрегнем лирическите отклонения до сега и да се върнем на въпроса. Книгата, която визирам е „Портретът на Дориан Грей” на Оскар Уайлд.

Тази е една от многото книги, които са ме накарали да спра и да мисля, а не да следя с нетърпение страниците, в очакване да се свърши по-скоро. Но не само това я прави една добра книга. Може би я харесвам толкова, заради противоречивото ми запознаване с нея. Първият път, когато се заех да я чета, я оставих почти моментално. Постоянните философски брътвежи, бяха непоносими, героите скучни, а аз прекалено песимистична и на 14.

 След няколко години приех идеята да чета книгите до край, за да мога да дам цялостна оценка за тях и тази беше първата, с която се захванах. Вече бях чела повечко литература и бях разширила хоризонта си на мислене. Така, до скоро непоносимата книга, стана като залепена за ръцете ми.

Начинът, по който беше описана метаморфозата на човешката същност ме удиви. И ако в една песен се казва „if a picture paints a thousand words then why can’t I paint you? The words could never show the you I’ve come to know”, това няма да важи за тази книга, защото портретът на Дориан Грей, сякаш със собствена уста ни казва милион думи описващи го. На някои може би, няма да се хареса, заради явните хомосексуални мотиви, но според мен, прочитането й  би направило хората малко по-толерантни.

Няма да задълбочавам и да правя резюме на книгата, искам само да отбележа, че е книга която всеки трябва да прочете поне веднъж. Знам, че аз ще я прочета още няколко пъти.

Елица Иванова