Интервю с Ангел Игов за programata.bg

Ангел Игов е многофункционална литературна единица – превежда еднакво добре класически английски романтични поеми и песни на Боб Дилън, а в момента работи над втория си роман, който ще ни върне към мътните и кървави моменти около 9 септември 1944. Основната ни тема на разговор обаче е отличният му превод на Легенда за Сигурд и Гудрун (в двуезично издание на Сиела) – едно различно, доскоро напълно непознато произведение на Дж. Р. Р. Толкин, което възкресява по нов начин староскандинавската поетична традиция, разказваща за подвизите на Сигурд и нерадостната съдба на Гудрун.
Вълнуващо, нали? И ние така си помислихме.


Превеждал си Лирически балади на Уърдзуърт и Колридж, в блога ти намираме и текстове на Боб Дилън на български. Казано накратко – не бягаш от поезията.
Интересът ми към превода се породи, съвсем ирационално, точно покрай стихове. Бях на 12-13, даже не разбирах добре какво правя. Но много ме грабна самият пренос на стиха от един език в друг. Впоследствие се заех с тази задача много по-сериозно. Доста по-често превеждам проза, тъй като това са и реалностите на книгоиздаването, но се радвам много, когато ми се отдаде възможност да превеждам поезия.

Смяташ ли, че за да превежда добре поезия, човек трябва да е първо поет, а след това – преводач?
Не съм сигурен в това... Има добри примери за преводачи, които се справят отлично с поезия, без да са поети – Венцислав Константинов, Цветан Стоянов. Аз, например, се отказах да бъда поет в последните класове на гимназията и вярвам, че с това направих услуга на всички, хаха. Но имам усет и разбиране за поезията, мога да се справям с различните й форми.

След работата ти по нещо толкова основополагащо като Лирически балади, как ти се стори Легенда за Сигурд и Гудрун?
Колкото и да обичаме Толкин, при Лирически балади става дума за по-сериозни и по-сложни поети. При техния превод трябваше много да се внимава и падаше голямо чудене как да запазиш онова, което виждаш като най-важно в стиховете. Освен това, въпреки спецификите си, Легендата за Сигурд и Гудрун е написана в една форма – влезеш ли веднъж в нея, всичко потръгва. Докато при Лирически балади има повече стихотворения, написани по различен начин, налага се да влизаш в повече различни кожи.

Свикнали сме да свързваме преводите на Толкин на български само с името на Любомир Николов. Неминуемото сравнение с него притеснява ли те?
Но не знам как биха могли да сравняват преводите ни, тъй като става дума за съвсем различен тип произведения на Толкин. Разбира се, Любомир Николов не е само Толкинова проза – справил се е много добре и с песни и стихове от Хобит и Властелинът на пръстените. Любопитно ми е, дали той би се изкушил да се захване с Легенда за Сигурд и Гудрун, ако му я бяха предложили, но в случая изборът на издателите съм бил аз.

Преди да се захванеш с книгата на Толкин, чел ли си нещо за исландските Еди?
Чел съм преводи на Едите на руски, а впоследствие разбрах, че има и такива на български – трябва да ги намеря. Завършил съм английска филология и имам някаква представа от староанглийска поезия от типа на The Seafarer и Beowulf, дори съм се опитвал да ги чета в оригинал. Не бях и не съм експерт, но имам някаква представа от литературата на древния Север.

Сега по-интересна ли ти стана средновековната северна литература?
Да, мога да кажа. Защото не се чувствам отчужден от труда си, дори след края на превода, той си остава с мен. Дори обмислям дали да не се захвана с още нещо от северната литература.

Легендата ли е най-странната задача, която си получавал като преводач?
Да, действително. Когато ми предложиха книгата, дори не знаех за нейното съществуване – стана ми страшно интересно. На практика изобщо не са много произведенията, написани в такъв стих. Това стихосложение е съществувало в ограничен брой, все старогермански езици. Разбира се, пренасянето му на един славянски език е странно, самият български език трябва да започне да звучи необичайно, за да бъде адекватен преводът. Но един колега от английска филология вече ми направи комплимент, че българският никога не е звучал толкова старогермански, както в Легендата.

Работата по Легенда за Сигурд и Гудрун е продължило цяла година. Какво ти бе най-интересно и най-трудно в това време?
Забавното и трудното в случая е едно и също. И се отнася до формата – във всяко полустишие имаме по две ударени срички, трябва да се повтарят звуци на определено място... и така всичко става като една игра – да се напаснат ударенията и повтарящите се звуци. За човек като мен, който обича да си играе с езика, това е много забавно.

Въведението на книгата включва бележки от Кристофър Толкин и университетска лекция на Джон Роналд Руел Толкин – вероятно това не ти е било най-интересната част?
Разбира се, но от друга страна въведението е толкова подробно и прецизно, че е от голяма полза и за преводача – за да проследи внимателно формалните изисквания на стиха, както и да влезе в историята на тези ръкописи, да се представи как са открити някъде в чекмеджетата на Толкин.

Смяташ ли, че ще има хора, които импулсивно ще купят Легенда за Сигурд и Гудрун и едва след това ще установят, че това няма нищо общо с очакванията им?
Сигурно ще има читатели, които на петата страница ще открият, че не става дума за Средната земя и ще бъдат разочаровани. Но това са рисковете на фенството. От друга страна, хората, които се интересуват повече от Толкин и са навлезли дълбоко в неговото творчество, могат да намерят достатъчно мотиви в Легендата, които да ги отведат към Средната земя. Има и достатъчно хора, които се интересуват и Толкин, и от Северно Средновековие – за тях тази книга ще е перфектна.

С какво се занимаваш напоследък?
Въпреки че сега излизат две преведени от мен книги, в момента съм си дал почивка и преводи и мисля да е така поне половин година. Търся възможности за превод на първия ми роман – Кратка повест за срама. Миналата година излезе на английски чрез едно американско издателство, след което се получи някакъв интерес по веригата. Но всичко става бавно и трудно, защото няма литературни агенти, които да продават наша литература в чужбина. Нашите агенти работят само в едната посока – отиват например на панаира във Франкфурт, там купуват права, които после продават на българските издатели. Защо не желаят да продават български романи на чуждите издателства, за мен остава загадка...

Чуваме, че действаш по втория си роман.
Да вече го пиша. Ще бъде различен от всичко, което съм правил досега, защото действието се развива около септемврийските събития през 1944. Видях, че току-що се е появила една историческа книга – 9 септември 1944 от Александър Везенков. И плеснах с ръце – този човек е свършил половината работа по проучванията! Ще мога да прочета само неговата книга, а не 15 други, хаха. Освен това, Алек Попов издаде книга за същия период, Милен Русков пише книга за събитията около 1925 – определено има интерес към онзи период. Тази тема винаги ми е била важна и е нужно да си говорим за нея, да пишем за нея.

Смяташ ли, че книги за този размирен период се появяват сега, защото вече мина достатъчно време от 1989?
Въпросът е защо през 1990-1991 не се появи книга като тази на Алек Попов? Тя щеше да бъде горена по площадите, но всички щяха да я прочетат, щеше да предизвика страшен интерес. Но моята книга ще бъде доста различна от тази на Алек. Няма да е лишена от хумор, но няма да е хуморостичен роман. По-скоро ще е малко тъжен.

Източник:
programata.bg
25 февруари 2014
текст Никола Шахпазов,
снимки Владимир Томашевич