Интервю с Елизабет Франк.

Оригиналният текст на интервюто можете да прочетете тук.

Елизабет Франк печели наградата „Пулицър” през 1986 г. за биографията Луиз Боган: Един портрет. Автор е на книгите Джаксън Полак и Естебан Висенте. Писала е много статии и рецензии за книги за Ню Йорк Таймс Бук Ревю, Ню Йорк Таймс Магазин и Арт ин Америка. Професор е по литература в колежа Бард.

Добре е да знаете…

В това интервю Е. Франк сподели много интересни и любопитни размисли за себе си:

Писателите водят доста скучен и монотонен живот, защото влагат цялата си енергия в работата.

 Аз обичам да плувам, но мразя да е горещо и ме е страх от височини. Обичам черен шоколад и българска ракия. Обичам да рисувам и често ходя в галерии и музеи. Мисля, че дъщеря ми би искала да излизам повече навън, сред природата, но аз не съм такъв човек.

Израснах в Холивуд, където беше забавно и интересно, но се радвам, че вече не живея там.

Обявявам се категорично против войната в Ирак.

Обичам работата си и нямам хоби. Всичко е храна за работата ми и това, което искам най-много на този свят, е повече време, за да я върша. Когато не пиша, или чета, или говоря с хора, които са ми интересни и на които държа.

Ненавиждам войната, особено завоевателната, лицемерието и предразсъдъците, насилието, пропиляването на човешки живот и на възможности, политическите лъжи.

Интервю:

Коя е книгата, оказала най-голямо влияние в живота ви или в писателската ви кариера?

   -        Ана Каренина от Толстой. Това е най-великият от всички романи на света. Задълбоченото изучаване на любовта и прегрешението, състраданието, детайлните описания на всеки един сегмент на руското общество от 19. век и безпрецедентно ясният глас и гледна точка го правят най-архитектурния роман, а за мен -  и най-неизчерпаемо увлекателния и вълнуващ.

Кои са вашите десет любими книги и кое ги прави специални за вас?

-         Ана Каренина от Толстой – заради казаното по-горе.

-         Пиесите на Шекспир – всичките. Защо? Защото той е велик отвъд обясненията, които човек може да даде за величието му.

-         Мъртви души от Гогол, както и неговите Нос и Шинел. Той е разказвач със свръхестестествена гениалност и гений на свръхестественото.

-         Великият Гетсби от Ф. Скот Фицджералд – прекрасен роман за сърцето и душата на Америка.

-         Прегънатото листо (както и До скоро. Ще се видим утре) от Уилям Максуел –

      чист и прекрасен американски глас, който разказва за обикновени човешки      страсти, за отчаяние и загуба, за волята да израснеш и да разбереш.

-         Събрани стихотворения от А. Е. Хаусман – лирика изключително красива и  чиста.

-         Сините устиета: Стихове 1923-1968 от Луиз Боган – интелигентност и страст в стихове от изключително висок порядък, представени по съвършен начин със средствата на поезията.

-         Сан Ремо Драйв (както и Цар на евреите, Пандемониум и Квинтет Стайнуей) от Лесли Епстайн – Епстайн притежава въображението на велик майстор на комичното и моралната визия на велик драматург на трагедията. Неговата интелигентност, чувствителност и неуморима разказваческа изобретателност придават на романите му за Холокоста, за Холивуд или за един застаряващ евреин музикант в Ню Йорк блясък и оригиналност, каквито не се откриват в никой друг съвременен американски роман.

-         Отварят ли се прозорците? от Джули Хехт – друг оригинален съвременен американски глас, който говори през своята призма на комичното.

-         Не мога да живея без книгите на: Примо Леви, Чарлс Дикенс, Джейн Остин, Антъни Тролъп, Тургенев и Чехов, Марк Твен, Хенри Джеймс, Дон Поуел, Фокнър и поезията на Валери Петров, най-големият жив български поет (роден през 1920 г.).

Кои са някои от любимите ви филми и кое ги прави незабравими за вас?

-         Трябва да призная, че обичам филмите на моя баща (Мелвин Франк), онези, които е направил с партньора си Норман Панама - сценарист, режисьор и продуцент. Сред тях са: Monsieur Beaucaire, Mr Blandings Builds His Dream House, The Road to Utopia (двамата са автори на сценария), Knock on Wood и The Court Jester ( и двата с Дани Кей), That Certain Feeling, The Facts of Life и The Road to Hong Kong. A Touch of Class, който баща ми написа, продуцира и режисира, мога да го гледам отново и отново.

Има много други филми, които обичам: To Be or Not to Be (любим за вечни времена), The African Queen, Casablanca, High Noon, The Ladykillers, The Lavender Hill Mob, Brief Encounter, руския филм Дамата с кученцето и Летни желания, зимни мечти с Джоан Удуърд по сценария на Стюарт Стърн.

Сред по-новите филми са The Barbarian Invasions, The Big Lebowsky, Best in Show, Girl with a Pearl Earring, Bon Voyage, комедиен трилър на Жан-Пол Рапно и един прекрасен съвременен български филм -  След края на света, в който освен за много други неща се разказва за християни, мюсюлмани и евреи, които живеят спокойно в Пловдив след края на Втората световна война, когато

в България настъпва ерата на комунизма. Защо тези филми са незабравими? Те просто са такива! Аз харесвам филми с добре построени истории, филми, които ме карат да се смея или да плача, които остават в спомените ми, за да ме заведат в други светове.      

Каква музика обичате? Обичате ли да слушате нещо конкретно, докато пишете?

Харесвам всякаква музика. Понякога слушам музика, докато пиша, а понякога – не. Любимият ми композитор е Дебюси. Обичам Фатс Уолър и Били Холидей. Обичам класика, джаз, кънтри, опера, рок и българска народна музика.

Ако имахте читателски клуб, какви книги бихте препоръчали?

Сега чета – когато ми остане време – Дванайсетте стола от Илф и Петров. Това е прекрасна сатирична творба за ранното съветско общество. Аз се интересувам от източноевропейска литература. Бих искала членовете на моя клуб да прочетат Радецки марш от Джоузеф Рот, един велик роман за упадъка на Австро-Унгарската империя в навечерието на Първата световна война. Освен това бих искала да прочетат прекрасните разкази на Шолем Алейхем и на Исак Бабел.

Аз обаче съм убедена, че всички трябва да прочетат нашите големи американски автори от 19. век: Емерсън, Торо, Хоторн, Мелвил, Уитни, Дикинсън. Бих искала да прочетат двете прекрасни американски легенди на Уошингтън Ървинг – Рип Ван Уинкъл и Легенда за Слийпи Холоу, Портрет на една дама и Посланиците от Хенри Джеймс и всички книги, които изброих като мои любими, както и големите американски поети. Трябва също да прочетем Бърнард Маламъд и Филип Рот, както и Грейс Пейли. За щастие аз преподавам творбите на авторите, които обичам.

Кои са любимите ви книги, които подарявате – и получавате – като подарък?

Обичам да подарявам хубави книги от непознати писатели. Например подарявам на приятелите си забележителния мемоар на Роя Хакакиан Пътуване от  страната Но за израстването на едно момиче еврейка по времето на революцията на Хомейни в Иран в края на 70-те години. Подарявам на приятели и странния, красив роман Непрофесионалистите на Джули Хехт, а също и Сан Ремо Драйв от Лесли Епстайн, автобиографичен роман за детството на автора в Холивуд, за който написах рецензия в Ню Йорк Таймс, защото много ми хареса.

Имате ли някакви специални ритуали, когато пишете? Например, какво има на бюрото ви, когато седнете да работите?

Пиша първите варианти на ръка с химикалка в дебел тефтер, често в леглото, облегната на възглавници. Почти винаги котката ми Янки е наблизо и гледа одобрително или неодобрително. Когато работя на компютъра, другата ми котка, Амарок, седи в скута ми и също раздава редакторски съвети. Обичам да работя, когато съм в България през лятото. Живеем в полите на Витоша, близо до София. Трите ни кучета лаят по овцете и козите, които минават покрай нас. Дърветата натежават от плод – череши, джанки, круши, орехи и лешници. Цари пълна тишина, въздухът е свеж  и прохладен, работата върви леко, като на сън.

Малко писатели могат да се похвалят със светкавичен успех. На вас колко време ви трябваше да стигнете, където сте днес? Имаше ли отхвърлени ръкописи, поучителни случки?

Биографията на Луиз Боган ми отне 11 години. Измамен чар – 25. Сигурно съм една пословична костенурка. Веднъж, когато бях много обезкуражена от работата си върху романа и мислех, че никога няма да го свърша, покойният романист Уилям Максуел ми написа писмо от един ред. „Мила Елизабет, не забравяй, че романите растат на тъмно.”  Никой никога не ме бе окуражал така.

Кой непознат писател бихте посочили, за да го „открият” читателите?

Горещо препоръчвам Пътуване от страната Но от Роя Хакакиян. Но знам, че по света има много прекрасни непознати писатели. Моят проблем е, че съм толкова заета с големите класически произведения за курсовете, които водя, че не ми стига времето да чета непознати писатели.

Какъв съвет ще дадете на писателите, които все още не са открити?

Забравете за „откриване”, забравете за „кариера”. Има само едно, едно-единствено нещо, върху което трябва да се съсредоточите: качеството на вашата работа! Ако работата ви е добра, после още по-добра и накрая стане най-добре, всичко ще си дойде на мястото.