Интервю с Капка Кънева

Капка Кънева е един от най-талантливите художници и оформители на книги в родното книжно пространство. Също така е и прекрасен човек, който влага цялата си душа, в това което върши, затова и решихме, че си струва да ви запознаем с нея и с вижданията й за книгите и хората и хората и книгите.

Капка Кънева е родена в София на 5 февруари 1978 г. Завършва Художествената гимназия, след което следва при доц. Стефан Груев и проф. Владислав Паскалев в специалност  „Книга и печатна графика“ към Националната художествена академия.

През 2001 г. авторският й проект „Как змеят Косьо отново се научи да лети” получава наградата за дипломна работа на фондация „Отворено общество”. Отличена е и в конкурсите „Художникът и текстът”, 2005 г., и „Изкуство на българската книга ‘06”, като млад автор.

От 2004 г. е член на СБХ, а от 2008 г. – на Аrt Directors Club Bulgaria. През 2006 г. печели стипендия за творчески престой и работа в Cite Internationale des Arts, Париж, а през а през 2008 г. защитава доктората си, посветен на нетрадиционните издания за деца.

Работи в областта на живописта, колажа, графиката, хартиената пластика, илюстрацията, книжния и графичен дизайн.

Живее в София, сътрудничи на редица издателства и преподава „Илюстрация и оформление на книгата” в специалност „Книгоиздаване“ към факултет „Журналистика и масови комуникации“ в Софийския университет.

Как книжният оформител вижда книгата? Какво е книгата за теб?

Книгата за мен е моето поле за изява – пространството, което да населя с образи, да преживея и осмисля със средствата на визуалното.

Ти си художник. Как стана така, че започна да се занимаваш с книги?  

Имах късмет. Направих избора си още когато кандидатствах в специалност „Книга и печатна графика”, в Националната художествена академия. Годините на следването ми обаче бяха тежки за българското книгоиздаване (точно както е тежък и сегашният момент на финансова криза), тъй че всъщност не се и надявах, че ще мога да си изкарвам хляба с илюстриране и дизайн на книги. След като се дипломирах, реших да предложа услугите си на издатели, чиято продукция харесвам. Подаде ми ръка Божана Апостолова от „Жанет 45” – тя ми възложи първата детска книжка, за което винаги ще й бъда благодарна.

Има ли определен тип книги, по които ти е по-приятно да работиш?

Най-голямо удоволствие ми носи илюстрирането на детски книги и дизайнът на поетични издания. В тях художникът е, според мен, в най-голяма степен свободен да бъде себе си – най-силно е призван да бъде съавтор, да представи на читателя своя прочит на авторовия текст.

Кои са най-важните за теб книги от тези, по които си работила?

Книгите, по които работя като цяло са ми важни. Ако нямам отношение към даден проект, трудно бих могла да работя по него. Разбира се, и в моята практика се открояват издания, със специално значение. Такава е например антологията на далекоизточната поезия „Бели облаци”, превод и коментар Крум Ацев, издателски център на НБУ. Това беше първата ми самостоятелна изява като дизайнер.

Особено чувство имам и към всички детски книги, които съм имала щастието да илюстрирам – заради важността, която отдавам на продуктите, предназначени за детската аудитория изобщо. Последната ми подобна изява беше работата по серия коледни приказки от цял свят, адаптирани от Албена Иванович-Лер, ИК „Жанет 45”. Три от тях предстои да излязат от печат всеки момент – чакам ги с голямо нетърпение.

Не мога да пропусна и илюстрациите към „Джелсомино в страната на лъжците” на Джани Родари, за ИК „Агата-А”, както и тези към детските стихове на Никола Вапцаров, за Националния литературен музей. Да работиш с текстове на такива автори е изключителна привилегия, но и огромна отговорност.

Какво е да си дизайнер и оформител на книги в България? Оценява ли, според теб, родният читател книгата чисто като визуален обект на изкуството?

Вероятно не всеки читател се замисля за това, защо дадена книга го привлича по-силно от друга, още преди да е отгърнал кориците й. Не се съмнявам обаче, че всеки човек чувства разликата между една формално странирана и „оформена” книга и изданията, в които личи участието на художника като творец и дизайнер.

И в това отношение, бих могла да кажа, че съм имала шанс – работила съм и работя най-вече с издатели, които имат отношение към работата на художника в книгата и въпреки сложната ситуация, продължават да предлагат на читателите си качествени и стилни продукти.

Какво трябва да е отношението на родителите и децата към детските книжки според теб? Защо толкова много хора не позволяват на децата си да си играят с книжките си,  а след това се оплакват, че нямат интерес към четенето?

Това е един много интересен и важен въпрос, макар в тази сфера да е трудно да се говори конкретно за „трябва”. Докато пишех дисертацията си, посветена на нетрадиционните детски книжки, ме занимаваше тъкмо въпросът за тяхната изначална уязвимост и нетрайност на вещи от хартия и картон. Питах се „Как да провокираш детето да общува с книгата нежно, да я пази и същевременно това да не го отблъсне от общуването и играта с нея?” Оказа се, че психолози и художници са мислили много в тази посока. От една страна, за всяка възрастова група съществуват съответстващи на темперамента и нуждите на детето издания. Книжките от мек плат, плъст, дунапрен и други алтернативни, носещи печат материали, са особено подходящи за онези, които още не могат да четат и приемат книгите основно като „играчки за разглеждане”. Освен това, разнородните материи, от които са изработени тези издания, имат своята роля в развитието на най-малките – те стимулират тактилните възприятия, а това провокира интелектуално развитие на детето. Пространствените и игрови книги като цяло са важно звено между играта и четенето – своеобразен преход към интелектуалното общуване с книгата, ценен помощник в процеса на превръщането на детето в читател.

На запад съществува също така схващането, че дори повреждането на скъпа и красива книга може да бъде използвано от родителя като средство в общуването с детето, наместо да бъде превръщано в драма. Възможността повреденото издание да бъде поправено, с помощта на възрастния, увеличава емоционална стойност на книгата за детето, помага му да обърне по-голямо внимание на отделните й морфологични елементи, а в крайна сметка го учи и да я пази повече занапред.

Какво мислиш за настъпващата дигитална ера? Намалява ли значението на дизайнерите на книги в нея?

Не смятам, че новото по някакъв начин пречи на старото, обезсмисля го или иззема функциите му. Всъщност, дори наопаки – разчитам на технологичния напредък да породи напредък и в сферата на книжния дизайн. Очаквам например електронната хартия да навлезе в пространственото книгоиздаване за деца. Можете ли да си представите нещо по-вълшебно от това движещи се изображения да се появяват, пробягват и скриват в истински обемните структури, изскачащи от страниците на едно издание тип поп-ъп?

Препоръчай ни една книга.

„Хомър и Лангли” на Едгар Лорънс Доктороу, превод Иглика Василева, издателство „Алтера”.