Калин Терзийски и човешките книги

Писателят Калин Терзийски, който наскоро спечели Годишната награда на Европейския съюз за литература, се съгласи да даде интервю за сайта ciela.com.

 

 

 

 

 

 

-         Как се чувстваш след като спечели наградата?

-         Чувствам се като след дълго, маратонско бягане. Превъзбуден и уморен. И щастлив, естествено. Който каже, че признанието и наградите не го интересуват – най-вероятно лъже. Естествено има и друго: Една награда ражда и страшно много съмнения и въпроси. Но аз се старая с все сили да не ги поставям на първо място, за да не помрачат радостта ми. Защото, струва ми се, който не умее да се радва на хубавите неща, които получава -  той не ги заслужава. И обижда Господа, които му ги дава.

 

-         Болест ли е консуматорството, което, казват, е обхванало цялото ни общество и ако е, има ли лечение за него?

-         Консуматорството само по себе си не е болест, но може да причини куп болести. Консуматорът е инфантилен и неимоверно несамостоятелен човек (не само в физическия аспект), който очаква да получи Всичко от веригите за бързо хранене и моловете. Той е човек, откъснат от основанията на живота. Виждал съм млади консуматори, които смятат, че пилешките бутчета на Кей еф си растат по някакъв чудодеен генномодифициран начин на гроздове върху някакви хидропонни стебла. Консуматорът чака на готово, няма стремеж да познава и да овладява света. Той просто ползва пакети от услуги. Само един компонент от тези пакети от услуги да се отнеме на консуматора, и той е мъртъв. Представете си един блед и анемичен консуматор, който остава за миг без ай фона си. Той вече е мъртъв. Аз, слава Богу, мога да цепя дърва и да паля огън, а умея и да ловувам.

 

-         Могат ли четенето и писането на книги да бъдат психотерапия?

-         Определено могат. Но аз предпочитам да ги възприемам, поне писането – като здрава, нормална и полезна работа. Труд.

 

-         Ако наистина живеем в кучешки времена, можеш ли да ни препоръчаш една човешка книга? Какво я прави такава?

-         Човешка книга...Ами човешка книга е примерно (за да се получи някакъв пардокс) Кучешко сърце на Булгаков. Да – нека кажа и друго - човешки книги са всички добри книги, пропити с хуманизъм. Аз понякога казвам, че последният велик хуманист беше Кърт Вонегът. Може да се е появил и някой друг, но да не съм го забелязал. Кърт Вонегът е едновременно весел, остроумен, епичен, патетичен, величествен, прост, ясен, смел, дълбок и изключително смешен на моменти. Ето това е човешкото! Препоръчвам на всички великата книга на тоя мой цялостен учител (учител във всичко) "Бог да ви поживи мистър Роузуотър". Але хоп!