Капка Касабова препоръчва...

Всъщност искам да препоръчам всичките творби на Елена Алексиева, която според мен е най-оригиналната наша авторка от това поколение и тепърва ще бъде четена. Но засега ще се спра върху последния и роман, Нобелистът, който прочетох на един дъх.

Това е амбициозен и необичаен роман който комбинира детективска история, литературна сатира, и социален шарж. Както във всичките си разкази и романи, Елена Алексиева е изградила изключително живи образи. Виждам ги моментално, и чувам. Дори сюрреалистичният гущер е убедителен.

На всяка страница намерих нещо на което да се смея горчиво. Образа на автора Гертелсман е едновременно универсален (помислих си за някакъв куриозен хибрид от Орхан Памук и Марио Варгас Йоза), и конкретен.

Балансът между конкретни, локални детайли и универсалната истина на историята е много добре премерен.. Романът е динамичен, пълен с изненади (както е предишният и роман, Тя е тук), фанстастично описани места и хора (министъра, издателката, Бегемота, София, Малиново, циганите, жената на писателя Кръстанов) а литературната, между-културна и политическа сатира реже ли, реже. Но наред със сатирата, има лиризъм и меланхолия, човечност и странни моменти на една много типична за света на Алексиева грозна красота. Това е неин специалитет. Инспектор Ванда е увлекателна героиня, тъй като е борбена, но и уязвима; силна, но самотна; жена но в мъжски свят. Накрая не исках да се разделям нито с Ванда, нито с историята. Ето някои от любимите ми безпощадни попадения които също са нейна специалност:

'Гертелсман отдавна беше разбрал, че душата е като апендицита: не знаеш, че я имаш, преди да почне да ти пречи.'

'Никой нямаше да го остави да си гасне на спокойствие. '

'отвратителни сраствания между Системата, държавната власт и мафията....'

'за да се връща отново... с онова ведро отчуждение с което човек ходи на гробища.'

'имаше и критици, които ги хвалеха с такива тежки, никога невлизали в употреба думи, че сякаш ги замеряха с камъни. '

'Електрода обичаше мръсния бизнес, но не и този, който цапа.'

'Пиколото продължаваше да стои на своя пост и да я наблюдава с отегчения вид на човек, комуто е напълно безразлично как точно ще му изгубят времето.'

'Хората си имат семейства. Първо се чудят как да се сдобият с тях, а после как да ги разкарат.'

'Сякаш бяха дошли на пикник, но вместо да си наберат гъби и цветя, бяха намерили труп.'