Любен Чаталов представя творчеството на Добромир Славчев в книжарница Сиела Варна

Книжарница Сиела има удоволствието да ви покани на творческа среща - актьорът Любен Чаталов ще представи творчеството на Добромир Славчев.

Заповядайте на 22 май, петък, от 18:00 часа в книжарница Сиела, ФКЦ. 
Добромир Славчев е автор на поетичните книги „Инфлация на чувствата” и „Храна за върколаци”, както и на сборника „Луди разкази”.

"Поезията на Добромир Славчев носи мирис на живот. В нея има обич и болка, разочарование и любов. Пред олтара на сърцето си той изповядва своите чувства. Откровено и безпощадно. Стиховете му заживяват с неговия сърдечен ритъм. И ни правят съпричастни. А това вече е знак за истинска поезия. Като мъжко ръкостискане. В творбите му има вик за близост и взаимност. Твърде често в „Инфлация на чувствата” той търси и намира спасение в самоиронията. А това го правят творците с характер, какъвто той видимо притежава. И оттам черпи сили сам да си носи кръста.

Износиха се думитеизглежда,знам, че ме помолида не страдам,без теб се чувствамнякак без одеждаи сам-самичъквзех да се нападам.Луната пък завитав облак дреме,пропуска светлинататя през пръсти,и спусна стълбасякаш да ме вземе,сега изкачвам сепо нея с кръста!
Това са само няколко бегли щрихи от поетичния портрет на Добромир Славчев. Чрез книгата си той по оригинален начин е нарисувал онова, което чувства, без инфлация на чувствата. Надявам се, че подсказах на читателите, че им предстои интересна и вълнуваща среща с поезията.”
Из предговора на Димитър Милов към „Инфлация на чувствата”.

С “Храна за върколаци” Добромир Славчев навлиза в друга орбита. Стиховете му издават по-овладяна пластичност, изисканост и артистизъм. В тях личи неподправената искреност на неговата изповед. Лириката на поета въздейства със своята изключителна чистота и нежност. Хармонията е присъща само на щурците – тези божи свирци, а съвършенство трудно се постига, по-скоро тук важен е стремежът към него...Но поетът, наказан с талант, се изповядва пред белия лист и там се чува шепотът на неговите молитви, които са безпощадно искрени. Добромир Славчев не се притеснява от зоркия и изпитателeн поглед нито на критиката, нито на читателите. И с право. Защото той е себе си. Защото е истински. Още в началните стихове на книгата “Храна за върколаци” той ще заяви: 

По друг начин моето време тиктака, преодолява незрими пространства. 
И не случайно неговият лирически герой не пита, а сякашшепне на себе си: 
Оттук насетне закъде да бързам, щом любовта си с разпятие спасявам! 
Разковничето на неговите послания в цялата книга се намира в тези два стиха. ... За него любовта е онова свято чувство, за което човек трябва да воюва до последния си дъх. Без нея животът няма смисъл:
И трябва ли да го приематуй наказание всевишно,свирете вече реквиема –без любовта й съм излишен!?
Въпреки че е голяма по обем, стихосбирката “Храна за върколаци” се чете на един дъх. Тя най-напред разтърсва, а след това успокоява. И след нейното прочитане читателят продължава да съпреживява чувствата на автора. А когато си докоснал най-нежните струни в душите, това вече е белег за сигурен успех.”
Из предговора на Димитър Милов към “Храна за върколаци”.

"Луди разкази" включва четиридесет и четири истории, поднесени във форма̀та на късия разказ. Описаните типажи се отличават не само със свободата на ползваните изразни средства, но и с честното представяне на нещата такива, каквито са, без капка съобразяване с конюнктурата, без лакейско коленичене пред догмите на модерната куха фразеология. Наистина героите в закачливата анекдотична проза на Добромир Славчев са представители на различни епохи, но сред тях лесно можем да разпознаем и уродливите физиономии на типични наши съвременници, станали емблематични с отблъскващата си безнравственост. Въпреки това, верен на собствената си жизнена философия, смело продължава линията на обезоръжаваща откровеност и искрена донкихотовска страст, закодирана още в стиховете му. Зависим изцяло от особеностите на сюжета, авторът не се колебае да използва пъстър, на моменти архаичен език, диалект или фразеологизми, характерни за региона, където се развива действието. А в тъканта на жизнените му сатирични текстове остават органично вплетени и хуморът, и тъгата...

Е, ако според габровци е вярна фразата „Светът е оцелял, защото се е смял”, то тази книга е едно чудесно средство за оцеляване!

Очакваме ви!