Препоръчваме ви Ружа Лазарова

Текстът е публикуван в roujalazarova.wordpress.com

Смяната на клавиатурата е по-голяма пречка за писането отколкото смяната на езика. Когато преминавам от QWERTY на фонетичния български, на екрана се изписват странни поредици от букви и типографски знаци. Ръцете забавят двуезичното писане.

Пиша на френски, но покрай превода на « Органът на мълчанието » се завърнах към майчиния си език,  дори прописах разкази на български.

Изживях няколко незабравимо щастливи месеца, през които писах на двата езика. Беше екзалтиращо, имах странното усещане, че въплътявам философска теория. Според нея, съществува един “език на мисълта”, така нареченото mentalais, който предшества говорните езици. Той функционира математически – чрез модели и алгоритми. Пишейки на двата езика ми се струваше, че притежавам физически това mentalais, като някакъв орган.



Писането на два езика си е математика. Във френския има, грубо казано, три пъти повече думи отколкото в българския. Трябва да сведеш три вариации до една, при положение, че в писането три не винаги е повече от едно. В някои области, като облеклото или секса, математиката е по-сложна.



И на двата езика пиша с акцент. Миналото присъства в първите ми романи загатнато, с тематики, наследени от тоталитаризма : страха, властта, институцията, която смачква индивида. С “Мавзолей” го атакувам фронтално – с “Органът на мълчанието” се изтръгвам. В литературния ми свят междувременно нахлуха нови тематики, красотата, желанието, любовта.

Ружа Лазарова

Още публикации от Ружа Лазарова можете да намерите тук.