"Расизмът" в класическите детски творби

Д-р Еске Волрад, германски теолог и член на Германската федерална асоциация на жените евангелисти, обяви че книгата „Пипи Дългото чорапче” на Астрид Линдгрен съдържа расистки послания.

Вие вероятно си мислите, че това са пълни глупости, но д-р Волрад се аргументира, че „колониалните расистки стереотипи” си личат особено ясно по време на първата среща между Пипи, Томи, Аника и чернокожите деца на остров Корекоредут. В случай, че не си спомняте въпросния момент, ето цитат от книгата:

„Междувременно малките черни корекоредутчета се приближиха до трона на Пипи. По някаква необяснима причина бяха си втълпили, че бялата кожа е много по-красива от черната и затова колкото по-близо идваха до Пипи, Томи и Аника, толкова по-голямо ставаше тяхното почитание. Пък освен това Пипи беше и принцеса. Когато стигнаха до нея, всички се хвърлиха на колене и сведоха чела към земята.”

Явен расизъм. Даже явен колониален расизъм, който е хиляда пъти по-лош от обикновения некололиален расизъм.

Това би си казал всеки, който не е чел книгата.

Този, който я е чел  обаче би трябвало да знае, че начинът, по който продължава отхвърля всякакви безумни теории за расизъм:

„Пипи бързо скочи от трона.

            — Какво виждам? — възкликна тя. — И тука ли играете на нещотърсачи? Хайде, и аз ще участвувам.

            Тя коленичи и започна да души наоколо.

            — Сигурно преди нас оттук са минали други нещотърсачи — каза тя след малко. — Дори и карфица няма — честна дума!

            Тя седна отново на трона си. Едва беше сторила това, когато децата отново сведоха пред нея глави до земята.

            — Да не сте загубили нещо? — попита тя. — Тук, все едно, го няма, тъй че можете да станете.

            За щастие капитан Дългия чорап беше от доста време на острова, та някои корекоредути бяха понаучили неговия език. Естествено, те не знаеха какво означават такива сложни думи като «наложен платеж» и «генерал-майор», но все пак бяха запомнили доста неща. Дори и децата знаеха най-обикновени изрази като «не пипай» и други такива. Едно момченце на име Момо говореше езика на белите доста добре, защото, често се въртеше около колибите на екипажа и слушаше какво си говорят мъжете. А едно сладко, малко черно момиченце Моана не беше по-назад от него.

            Сега Момо се опита да обясни на Пипи защо стоят на колене пред нея.

            — Ти мноко хубав принцес — рече той.

—    Аз съвсем не мноко хубав бял принцес — отговори Пипи на развален корекоредутски. — Аз съм си просто Пипи Дългото чорапче и повече не ме е грижа за тоя трон.”           

Tака. Можехме да сложим точка по въпроса, ако „Пипи Дългото чорапче” беше единствената, обичана от поколения деца творба, която е набедена за носител на вредни послания. Но не е.

Дори може да  се каже, че червенокосото момиченце се отървава съвсем леко, защото докато д-р  Волрад милостиво предлага „Пипи Дългото чорапче” просто да бъде преиздадена с обяснителни, проповядващи толерантност бележки под линия, белгийският комикс „Тинтин в Конго” беше премахнат от секциите за детски книги в книжарниците във Великобритания след кампания на Комисията за расово равенство.

Причината?

Представя белия главен герой Тинтин като превъзхождащ чернокожите жители на Конго. Не е ясно обаче дали Тинтин ги превъзхожда, защото е бял или просто защото е главният герой.

Второто изглежда далеч по-вероятно.

По-рано тази година във Франция пък нападнаха „Смърфовете”.

Професор Антоан Буено разглежда култовата анимация в книгата си „Le Petit Livre Bleu: Analyse critique et politique de la société des Schtroumpfs” и стига до следните изводи:

-         Обществото на смърфовете е основано на принципа на тоталитарната диктатура и сталинисткия комунизъм – смърфовете вършат всичко заедно, нямат частна собственост, никога не проявяват инициатива и се управляват от един лидер, на когото се подчиняват безпрекусловно.

-         Татко Смърф е базиран на Сталин. Брейни пък е миниатюрна синя версия на Троцки.

-          Гаргамел е събирателен образ на отрицателните стереотипи за евреите, което значи, че в „Смърфовете” има и антисемитски послания.

-         Историята за черните смърфове, които са почернели след като са били ухапани от муха, е расистска.

След като книгата му е посрещната крайно отрицателно от милионите фенове на смърфовете, професор Буено обясни, че целта му е да е била да създаде хумористично четиво.

Просто никой не е разбрал шегата.