Станислава Кара: Бъдете готови за щастливата случайност

Станислава Кара пътува по света, води си записки и после пише книги, статии за блога си и реди мечти един ден нейна книга да стане филм. Понякога в края на книгите си изрежда поуки, като се надява читателите й да си вземат поука от тях :) Който иска да я види, може да го направи всеки четвъртък в рубриката “Като на кино” в “Преди Обед” по БТВ. В това интервю става дума за последниия й роман "Повикът на щастливата случайност" (Сиела, 2013). Видео със Станислава Кара може да видите тук.

Представи се за читателите на Kafene.bg

Казвам се Станислава Кара и съм писател, журналист, пътешественик и киноман. Учила съм журналистика и история на изкуството в Лондон. Пътувала съм много по света и по работа, и за удоволствие. Срещала съм се с много интересни хора и искам да продължават да ми се случват такива срещи. Обичам да чета всякакви книги и никога не мога да си избера само един любим филм. Първата ми книга се казва „Фалшът е начин на мислене“ и е приключенска история за кражби и фалшификати на произведения на изкуството.   

Малко предистория - как се роди идеята за книгата?

„Повикът на щастливата случайност“ се роди като идея първо от факта, че аз самата навършвах 30 години и ми направи впечатление, че повечето ми близки хора на тази възраст вършат много различни неща в живота си. Някои имат семейства, други пътуват, трети купонясват, четвърти пък решават, че трябва да променят нещо в живота си. И така ми хрумна да събера една групичка от тези хора, вдъхновени от най-близкото ми обкръжение и да ги забъркам в неподозирани ситуации, след които да си дадат сметка, че това да навършиш 30, може би не е най-лошото, което може да ти се случи. 

"Повикът на щастливата случайност" е написана с преливащо чувство на хумор. Да намираш в сериозното, в проблемите, смешното е дарба. Това ли е едно от посланията на книгата?

Благодаря ти за това, че си го забелязала! Със сигурност това е едно от посланията в книгата. Много често модерните хора днес приемат по-тежко ежедневните си проблеми, от колкото е нужно. Да, всеки се сблъсква с тях в живота си, но в крайна сметка е много важно да можеш да живееш така, както ти се иска и да не съжаляваш за изборите си. Рано или късно съдбата ще те настигне и ако не обръщаш внимание на хубавите неща, просто един ден ще се събудиш и ще видиш, че вече е късно. Всеки има нужда от щастлива случайност да го разтърси понякога и да го накара да осъзнае какво точно иска.

На последната страница си дала 8 поуки. Мисля, че книгата дава много повече. Би ли изброила още 2, за да станат 10?

Наистина се радвам, ако дава много повече. Още две, които мога да добавя са – не изневерявай на желанията си и се дръж с околните така, както искаш да се държат с теб!

Ние ли ковем съдбата си или тя ни кове нас?

Вярвам, че има предначертан път за всеки от нас, но по-скоро си го представям да е начертан с молив. Можеш да триеш и да променяш, когато силно вярваш и работиш по желанията си. Със сигурност упоритост, талант и отношението ни към околните може да доизкове и по-различна съдба от предварително замислената.
 
Пътуваш много - Изток или Запад ти е повече на сърцето?

Трудно ми е да кажа. Много е различно преживяването в тези две посоки. Не бих могла да предпочета едното пред другото. Много по-често пътувам на Запад сега, но в никакъв случай не бих се отказала от Изток.

Има ли място на Земята, където дори много настоятелно да канят, не би отишла?

Не мисля, че има такова място. Никога не казвай никога! Представите на хората за дадено място могат да са много грешни, докато не стъпят там. Когато заминах за Колумбия, близките ми ги беше страх, че ще бъда отвлечена или ще попадна на нарко-картел. Вместо това Колумбия се оказа едно от най-прекрасните места, където някога съм била с невероятни хора, храна и танци. Има две места, с противоречива репутация, на които тряабваше да отида и това така и не се случи – Саудитска Арабия и Руанда. Но един ден може и да стане.

Какво научи от срещите си с холивудските звезди?

Нещо, което знаех и преди, но не мога да спра да го повтарям – колкото е по-велика една личност, толкова е по-прекрасна и земна като човек! Истината е, че и Кевин Спейси, и Уилям Дефо, и Кенет Брана са толкова изтънчени и сърдечни хора, че е просто удоволствие да си с тях в едно помещение. А да не говорим удоволствието и енергията, които ти носи разговор с тях! Те се срещат с всякакви хора всекиденвно и въпреки това успяват да бъдат истински.

Получавала ли си критики (препоръки) за "Повикът на щастливата случайност" и как им отговаряш, ако има такива?

Получавала съм, разбира се. Много е важно мнението на най-близките ми хора и винаги взимам под внимание техните съвети. А хората, които обичат да пишат лоши коментари по адрес на всички и всичко, не ме впечатляват, а по-скоро се забавлявам на това как може да изпишеш параграфи „хейт“ по адрес на някого. Пробвай се да напишеш нещо твое вместо това, може да се получи добре накрая!

А на себе си какви препоръки даваш, след като вече имаш две книги зад гърба си?

Да не спирам да пиша! Обещала съм си следващата книга да е по-дебела, иска ми се един ден да направя и поредица и да не се отказвам от западния пазар. Историите ми са много универсални и могат да се харесат и да се случат на всеки по света. Искрено вярвам, че ще станат и на филми един ден, в крайна сметка и аз чакам щастливата си случайност!