Захари Карабашлиев става лице и посланик на И АЗ МОГА / I Can Too в подкрепа на деца със специални нужди

В откровено интервю пред поддръжника на И АЗ МОГА - Данислава Делчева, Захари споделя мисли за творчеството си и за мотивацията да стане част от I Can Too.

Наскоро „18% сиво” излезе на английски в Америка. Имаш ли наблюдения как американците приемат романа?
За радост - подобно на българската публика. Истината е, че навсякъде по света хората се вълнуват от едни и същи неща. Книгата получи чудесни ревюта в литературни издания. Но по-обогатяващото е, че имам постоянно срещи (предпочитам тази дума, пред “четения”) с читатели на източния и западния бряг, както и в сърцето на този континент. Няма как да не ми направи впечатление обаче колко активни са американците, когато съм с тях. Задават въпроси, интересуват се, търсят диалога. Това превръща всяка среща в сърдечен, откровен разговор, в който те научават за мен и България, а аз опитвам да науча нещо и за техния живот. Готино се получава винаги.

Много хора ти пишат. Кое е последното писмо, което те развълнува?
Много са. Едно момче от Малайзия, например. Писа ми, след като бе прочел “18% Gray” като електронна книга (Амазон). Отговорих му. После сподели, че питейната вода в града била замърсена и боледувал. А мечтае да е писател.
Писмото на едно незрящо момче от България ме развълнува много - научих за предизвикателствата, които среща всеки ден (как например иска да учи френски :)

Ето няколко реда:

“Преди година, когато открих един много добър учител, макар и да не се бе занимавал със слепи деца, започнах да уча френски. За една година имам много голям напредък и сега мога да говоря прилично. Учителят ми ме насърчава и много ми помага. Хората като него в образователната ни система са такава рядкост, че съм безкрайно щастлив, че го срещнах.
Искам да знаете, че аз от малък оценявам българския език и го изучавам в дълбочина. Прав сте, че сравняването е нужно, за да се оцени, но докато се изучава в дълбочина българския, човек се докосва и до всички езици, от които той е черпил, за да съществува.”

Какво ти липсва от детството?
Безкрайните, душни, летни следобеди, от тези дето не стават дори и за игра. Само за четене в някоя хладна стая.

Коя е историята (и поуката от нея), която е хубаво всяко дете да знае?
Давид и Голиат. Поуката е ясна - не се страхувай.

На какво ни учат децата?
Децата ни учат как се пораства.

Занимаваш се и с фотография. Как си представяш I Can Too претворена в една снимка?
Дете, в гръб, от кръста нагоре, с ръце вдигнати високо във въздуха и стиснати юмруци – победа! YES!

Доскоро живееше в Съединените щати. Има ли разлика
в отношението на българската и американската държави,
на българите и американците към децата в нужда и ако да –
каква е?
Наблюденията ми не са задълбочени. Но съвсем накратко: за едно семейство можеш да съдиш по отношението на родителите към собствените им деца. За една държава можеш да съдиш по отношението й към собствените й деца в нужда.
Съединените Щати имат много трески за дялане, но детето тук има много специален статус. А към непривилегировани деца, към деца в нужда, държавата е изключително ангажирана. Не по-малко важно от това обаче е, че са създадени условия за благотворителност. Истината е, че хората навсякъде по света са като цяло добри и еднакво предразположени да дават. Оказва се, че макар Дарвин да е прав, свързвайки еволюцията с оцеляването на най-приспособимите, човешкия род се движи и от един паралелен импулс, а именно - да помага на по-слабите членове на обществото. Еволюцията се е постарала индивидуума и обществото, от което той/тя произлиза да са в баланс. Научно доказано е, че в нашето ДНК е програмирано не просто вземането, а и даването, даряването, милосърдието. В този смисъл, ако една обществена система търси синхрон с природата, с естествения ред на нещата, тя би трябвало да насърчава необходимостта от милосърдие. Данъчните облекчения са важен инструмент за това, но не единствен. Настройката в обществото, добрата воля...
През 2012 година 229 милиарда долара са дарени в Америка за благотворителност. Но благотворителността не е само пари. Тя е и доброволен труд - 64.3 милиона американци са били доброволци. 8 милиарда човекочаса!?!
Всеки, който е живял в Америка знае какво е доброволния труд тук. Хората са свикнали да даряват от парите си, енергията си, времето си.
Тук в Америка е почти НЕВЪЗМОЖНО да бъдеш приет в престижен университет, независимо колко пари имат родителите ти, и какъв успех имаш, ако не си доброволствал в организации като ученик, ако не си помагал, ако не си отдавал доброволно труд и време за обществото. Просто - това е част от пакета с приемни документи. Т.е. хем е доброволно, но хем от теб се очаква да го правиш.
На децата в нужда може да бъде помагано по много начини и в България. Ние трябва да търсим формата, да инициираме диалог, да будим общественото съзнание. Това ни прави истински граждани и пълноценни човешки същества.

Защо според теб все още темата за интеграцията и социализацията на тези деца не е във фокуса на общественото внимание?
Обществеото ни не е свикнало с различните. Наследили сме едно определено отношение към различния от теб. Хората с нужди досега са били като отлъчени от обществото ни, пращани в приюти, в психиатрии, в специални “домове”, като че над тези невинни души тегнеше една обществена... погнуса от това, че са се родили различни от нас. Така беше.
Сега няма защо да човъркаме в причините, защото такива винаги има - културни, социални, незнамсикакви... Не ни интересуват причините. Въпросът е какво правим сега, днес, утре. Децата не се нуждаят само от нашето голо състрадание, от нашите добри мисли и топли чувства. Те имат нужда от конкретна, материална помощ. Сега!
Трябва също да разпространим и добрата новина, че всъщност, освен всичко останало - помагайки на другия - ти се чувстваш в пъти по-добре. Просто природата (Бог?) е помислила и затова. Този, който дава винаги получава повече от това, което дава.

Какво е общото между писането и благотворителността?
Нямам представа.

Ако трябва да отправиш послание към хората чрез цитат от Библията, кой би бил той?
“Искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;
Защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа ще се отвори.”

Какво е I Can Too през твоя поглед?
Прозорец към един по-добър свят, в който има място за всички.