Атлас - Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)

Включените в атласа 170 карти и планове са най-важната част от съществуващите и засягащи Българите и България, като много от тях се публикуват за първи път. За основа на настоящия атлас послужи богатата сбирка от над 1000 копия и оригинали на стари карти, събирани в продължение на близо 30 години от чуждестранни архиви и библиотеки, както и Колекция "Д-р Симеон Симов ", притежание на Централния държавен архив към Държавна агенция "Архиви".

Картите са групирани според възприетото в географията деление по видове както следва: карти на света; морски карти; политически и административни карти; пътни карти; военни карти; исторически карти; етнографски карти; църковни, физико-географски и търговски карти. В някои случаи тази класификация може да се приеме за условна, защото старите картографи са се стремили да дават информация от различно естество. Картите са подредени в хронологичен ред по времето на тяхното изработване от III в. сл.Хр. до 1900 г. Само в раздела за исторически карти те следват събитийната последователност в историческия процес.

В пояснителния текст към картите са представени и авторите им с кратки данни за техния живот и дейност като представители на утвърдени картографски школи - италианска, каталанска (каталонска), португалска, холандска, немска, английска, френска и др. Заглавията на картите - в случаите, когато са извънредно обстойни - са предадени съкратено във вид на анотации. Имената на авторите са транскрибирани на български език според тяхната националност. Названията на областите, селищата, етносите и останалата географска номенклатура са предадени в оригинал, както са изписани на картите, и поставени в скоби след българския им превод. Приложени са хронологчна таблица, речник на основните картографски термини и понятия и именен показалец.