Джордано Бруно

Джордано Бруно, известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената.

Основни негови съчинения са:
„Пир върху пепел“
„За безмерното“
„За песента на Цирцея“
„За триумфиращото животно“

Драматургически творби:
Комедията „Светилникът“
„Героичният ентусиазъм“

За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:
метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
математическа единица – тя се приема като точка;
Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.

Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.