Ели Визел успява да оцеее след престой в два концентрационни лагера, където е убито семейството му. Тези страшни събития са заложени в основата на романа „Нощта“, издаден през 1955 г.. В него авторът на над 40 художествени и документални романи разказва за ужаса, който изживява, а целта на цялото му творчество е да направи всичко възможно расизмът да бъде осъден в обществото и никога да намери отново своята сила.
Писателят се ражда в Румъния, оцелява по време на Холокоста (първо е депортиран в Аушвиц, където губи майка си и една от сестрите си, после — в Бухенвалд, където умира и баща му), а от 1955 г. живее в САЩ.
Ели Визел посвещава живота си на борба с антисемитизма и расизма, както и за равните човешки права, постигайки много по време на апартейда в Южна Африка. Той се опитва да привлече вниманието на света към страданието на босненците по време на геноцида в Сребреница и на гоненията срещу кюрдите. През 2007 г. е нападнат с нож от скинар в Сан Франциско, който отрича съществуването на холокоста, а само две години след като Визел умира през 2016 г., домът, където е роден, е вандализиран с расистки графити.
Неговият най-голям ужас, че историята ще се повтори, никога не го напуска и като че ли е все така актуален и днес, когато САЩ се тресат от размирици и радикализиращ се расизъм, след като полицай задуши с крак чернокожия Джордж Флойд по време на ареста му и когато наблюдаваме огромен ръст на анитисемитизма и на хората, вярващи, че холокостът е измислица. „Винаги трябва да заемаме страна. Неутралитетът е в полза на насилника, никога на жертвата. Мълчанието насърчава мъчителите, никога измъчваните“ е един от най-запомнящите му се цитати по време на речта през 1986 г., когато приема Нобеловата награда за мир.
„Нощта“ и продължението на романа - „Зората“ могат да бъдат намерени и на български език в превод от Калоян Праматаров, издадени от MY BOOK.
