Хенрик Понтопидан

Хенрик Понтопидан се появява в датската литература след Ханс Кристиан Андерсен и по своеобразен начин продължава върху нови основи реалистичната традиция. Роден е през 1857 г. във Фредерисия в пасторско семейство, като тази религиозна обстановка оставя дълбок отпечатък в съзнанието му. Заминаването му за Копенхаген, където се обучава в Политехническия институт, по същество се явява бягство от ограниченията на досегашния му живот и форма на стихиен бунт срещу порядките на заобикалящата го среда. Романтичните му представи обаче се сблъскват с тежката реалност, а следването му не го удовлетворява. Тогава той отпътува за Германия и Швейцария и това пътешествие оставя ярки впечатления в наблюдателната му и чувствителна натура. Понтопидан така и не получава инженерска диплома, а се насочва към естествените науки. Той започва да пише разкази и романи, в които изобличава нравите на съвремието си. Удостоен е с Нобелова награда за литература „за автентичните описания на съвремието в Дания“, а Томас Ман го нарича „поет епик по рождение“.