Луиза Мей Олкът (на английски: Louisa May Alcott) е американска писателка родена на 29 ноември 1832 г. в Джърмантаун, Пенсилвания САЩ, известна с литературния си шедьовър „Малки жени“.
Починала е на 6 март 1888 г. (55 г.) в Бостън, Масачузетс САЩ.
Луиза е втората дъщеря в семейството на американските учители Еймъс Бронсън Олкът и Абигейл Мей Олкът.
Родена е в Джърмантаун, който е част от Филаделфия, Пенсилвания.
Има три сестри: една по-голяма (Ана Олкът Прат) и две по-малки (Елизабет Олкът и Абигейл Мей Олкът).
Баща ѝ основава начално училище, в което прилага нови методи на обучение.
Не след дълго опитът за въвеждане на нови методи в обучението претърпява провал и семейството изпада в пълна нищета.
През 1834 семейството се мести в Бостън, където Еймъс Олкът се присъединява към клуба на трансценденталистите заедно с Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо и основава ново училище, което също не просъществува дълго.
Семейството се мести от град на град, докато през 1843 година се озовава в Конкорд, щата Масачузетс.
Семейството е в окаяно финансово състояние.
Бащата е напълно отчаян, а майката е принудена да наеме ферма и със земеделски труд да изхранва децата си.
Ранното обучение на Луиза включва уроци при Торо, но преди всичко се основава на уроците, които ѝ преподава баща ѝ.
Също така получава инструкции от писатели като Емерсън, Натаниел Хоторн и Маргарет Фулър, които са семейни приятели.
На двадесет години Луиза Олкът вече е опитала няколко професии – учителка, социална работничка, бродеристка, домашна прислужница.
От време на време пише кратки разкази, за които получава добри хонорари.
Дори публикува сборник с разкази за деца – „Цветни измислици“ (1854), написани за Елен Емерсън, дъщеря на Ралф Емерсън.
Когато избухва Гражданската война от 1861 г., младата писателка се записва доброволка в корпуса на медицинските сестри, но само след шест седмици се разболява от коремен тиф, който уврежда здравето ѝ за цял живот.
Докато се възстановява от болестта, Луиза написва серия от кратки разкази за войната, които ѝ донасят огромен успех и много пари.
Това я окуражава да напише още една книга, този път роман.
Най-голям успех и световно признание Луиза Мей Олкът постига с романа си „Малки жени“, издаден през 1868 година.
Написан само за шест седмици, романът представлява своеобразна интерпретация на детските години на авторката и нейните сестри.
Героините – Мег, Джоу, Бет и Ейми са един ненадминат пример за пътя, който извървява всеки от детството към зрелостта.
Огромният успех на романа и възторгът на читателите подтикват Олкът да напише още три книги със същите герои: „Добри съпруги“ (1869), „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джоу“ (1886).
Луиза Мей Олкът никога не се омъжва.
Когато през 1879 година по-малката ѝ сестра Мей умира, Луиза поема грижата за две годишната ѝ дъщеря – Луиза Мей Найрикър (Лулу). През следващите години Луиза става защитничка на правото жените да гласуват.
Тя е и първата жена, регистрирана да гласува в Конкорд.
Въпреки влошеното си здраве, Олкът пише до края на своя живот.
Умира на 6 март 1888 година от живачно отравяне.
Два дни преди смъртта ѝ, на 4 март, умира баща ѝ Еймъс Бронсън Олкът на 88 години.
