Проф. Анастас Иширков e роден на 5 април 1868 в Ловеч. Първоначално учи в Главното четирикласно училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Габровското класно училище. Заради участие в ученическа стачка е принуден да се премести в Търновската мъжка гимназия, която завършва през 1888 г. Наскоро след това получава стипендия от Просветното министерство и се записва да следва история във Висшето училище в София. През 1891 г. се дипломира и е назначен за учител по история във Врачанската гимназия.
През 1892 г. Анастас Иширков специализира славянската филология при известния славист Август Лескин в Лайпцигския университет. Междувременно усъвършенства знанията си по френски език в Нанси, Франция. А през 1895 г. защитава дисертация при проф. Ратцел на тема „Южна България“.
След като се завръща в родината си, младият учен е назначен за учител по география в Първа мъжка гимназия в столицата. През 1896 г. е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация по география в Берлинския университет при известния географ проф. Фердинанд фон Ритхафен.
На 1 февруари 1898 г. Иширков спечелва конкурс и е назначен за редовен доцент по география и обща етнография в Софийския университет. От 1903 г. е извънреден професор, а от 1909 г. – редовен професор в Катедрата по „Обща културно-политическа география“ при Историко-филологическия факултет на университета. През 1898 г. създава и оглавява Географския институт във Висшето училище.
Проф. Анастас Иширков три пъти е избиран за декан на Историко-филологическия факултет (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921 г.), а в периода 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет.
От 1920 г. видният български учен е преподавател по география в Свободния университет, дн. УНСС. През 1904 г. става член на Българската академия на науките. Член е на редица научни институти в Германия, Полша, Унгария и Чехословакия.
През 1918 г. проф. Иширков създава Българското географско дружество и е избран за пръв негов председател. А през 1920 г. става член-основател и на Българския археологически институт.
Член е на редакционните колегии на списанията „Български преглед“, „Българска библиотека“ и „Географска библиотека“. Редактор е на сборника „Ловеч и Ловчанско“.
Като изявен български учен Анастас Иширков е включен в състава на българската делегация при подписването на Букурещкия мирен договор след злощастното поражение на България в Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. След това през периода 1917-1918 г. участва в преговорите за сключването на Брест-Литовския мирен договор между Съветска Русия и страните от Централните сили.
През 1919 г. пише няколко Меморандума в защита на България до Антантата на Парижката мирна конференция.
Приживе проф. Иширков завещава на Софийския университет сумата от 900 хиляди лева. Близо 50 хиляди лева пък дава за строителство на читалището в родния му Ловеч, за прокарване на железопътна линия линията Левски - Ловеч, за обзавеждане на старопиталище към Женското благотворително дружество в града, за камбанарията на ловешката църква „Св. Богородица“ и пр.
През 1933 г. поради заболяване прекратява преподавателската си дейност. Умира на 6 април 1937 г. в София, оставяйки ни богато научно наследство.
Анастас Иширков полага основите на всички дисциплини и направления на географската наука в България. Интересите му са в областта на антропогеографията и на политическата география.
По-важни му географски съчинения са: „Принос към географията на Княжество България“ (1907 г.), „Орография и хидрография на България“ (1913 г.), „Чалъкавишкия проход в Стара планина“ (1913 г.), „България и Бяло море. Политико-географски чъртици“ (1914 г.), „Западните краища на българската земя. Бележки и материали.“ (1915 г.), „Охридското езеро и град Охрид“ (1915 г.), „Брой на българите“ (1916 г.), „Град Враня и Вранско“ (1918 г.), „България. Географски бележки.“ (1919 г.) и др.
По-важни му исторически съчинения са: „Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907), „Град София през XVII век“ (1912 г.), „Скопската област, останала българска и под духовното владичество на Сръбската и Ипекската патриаршия (1557-1766 г.)“ (1915 г.), „Добруджа – география, история и етнография“ (1918 г.), в съавторство, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“ (1920 г.), „Походът на Владислав Варненчик в България-1443-1444 г.“ (1923 г.) и др.
Поклон пред делото на този голям български учен и родолюбец!
