рав Моше Хаим Луцато Рамхал

Раби Моше Хаим Луцато е роден в Италия, в град Падуа, и е починал в Ерец-Израел.  Кабалистите считат, че в него се е реинкарнирала душата на самия раби Акива. Рамхал произхожда от родово семейство и е учил, освен ТаНаХа, Талмуда, мидрашим, равинска литература, също така класически езици, италианска литература и точни науки. Още в юношеска възраст са го смятали за гений. Кабала е изучавал при рав Йешая Басен заедно с няколко млади талмидей хахамим („талмид хахам” на ивр. „ученици на Мъдрия” бел. на ред.).

 През 1727 година РаМХаЛ сам започва да преподава кабала и се опитва да изнесе автентичната мъдрост сред масите. Своите духовни постижения той е записал в работите си по Кабала. Той е повлиян от вярата в гласа на божия посланник – (Магид) и е вярвал, че скоро идва избавителя. Считал е, че с неговите и на съратниците си занимания с кабала (кабалистични формули и заклинания) ще доведе до идването на Машиах.

Обаче равините на Венеция се отнасяли със съмнение към кабалистичната дейност на тази група, подозирайки я в месианска дейност. Те обвинили Луцато в привързаност към сабатианството. След множество остри спорове между неговите противници и привърженици, през 1730 година РаМХаЛ бил принуден да се въздържа от разпространението на Кабала в страните на разсейване (галута) на еврейския народ. През 1731 г. се жени за дъщерята на равин Д. Финци, отстранявайки по този начин обвиненията, че неженен не може да се занимава с кабала.  

Въпреки това, преследванията срещу него не били прекратени и през 1735 година РаМХаЛ решава да се премести в Амстердам. По пътя той посетил рав Яаков аКоен във Франкфурт на Майн с надеждата да намери поддръжка от него. Но  рав аКоен бил съгласен с мнението на равините на Венеция и изгорил част от ръкописите на РаМХаЛ, а друга част скрил. След това РаМХаЛ се заселил в Амстердам, където създал немалко трудове. Обаче, с открито разпространение на Кабала не се занимавал.  

Но стремежът да се освободи от забраната да обучава по Кабала и "изяви" Знанието на мъдростта Кабала в света подбудили РаМХаЛ през 1743 година да се премести в Ерец-Израел. Той се заселил в Акко, но не му било писано да осъществи своята идея. Раби Моше Хаим Луцато загинал заедно с жена си и единствения си син по време на епидемията, обхванала Ерец-Израел през 1747 година...

Рамхал е написал множество работи по Кабала, те могат да бъдат разделени на две големи групи: посветени на общите идеи на кабала и авторски самостоятелни кабалистични идеи на самия РаМХаЛ. Сред тях такива известни, като "Месилат Йашарим" - "Пътят на праведните", «Дерех Ашем» - „Пътят на Твореца”, «А-Икарим» - „Главното”. Тези книги са много разпространени и до наши дни, служейки като учебник за мнозина, търсещи своите духовни корени. РаМХаЛ е написал също книгите "Езикът на ученето", "Книга на логиката" и " Книга на поученията", а също така множество стихове, голяма част от които са посветени на конкретни събития (стихове на радосттта, траура, молитвата и т.н.), а също и три пиеси: "Маасе Шимшон" ("Подвигът на Шимшон"), "Ле Йашарим Теила" ("Хвала на праведниците") и "Мигдал Оз" ("Крепката опора"). Към второта група произведения спада „Зоар титян” („Втория Зоар”), написан и като оригинала на арамейски, по-голяма част от който е изгубена. В авторските произведение на РаМХаЛ се налага идеята за месианството и идеята за избавлението.

Дерех аШем
Неговите произведения са оказали голямо влияние върху писателите на аскала ("просвещението"), и мнозина виждат в неговите поетични и драматични произведения началото на новата ивритска литература. Въпреки, че за съвременниците си РаМХаЛ бил спорна личност, след смъртта си той се удостоил с признание в много еврейски кръгове от Източна Европа. Хасидим, митнагдим, и писателите на просвещението - всички намерили в неговите произведения основи за себе си. Съществува мнение, че Баал Шем Тов, бащата на хасидизма е усвоил кабалистичните идеи на РаМХаЛ. Рабейну Моше Хаим Луцато е погребан близо до големият мъдрец и всепризнат учител
раби Акива в околностите на Акко.