Василий Гросман

Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува разкази. Автор е на епичната трилогия „Степан Колчугин“ (1937–1940), на повестта „Народът е безсмъртен“(1942). През 1935 г. Корней Чуковски пише: „След него другите съветски писатели трудно се четат“.
През Втората световна война Гросман е фронтови кореспондент. Още през 1943 г. документира Холокоста в Украйна, Беларус и Полша. Неговият очерк „Треблинският ад“ е използван като документ от обвинението на Нюрнбергския процес.
Заедно с Иля Еренбург съставя първата съветска документална „Черна книга“, сборник със свидетелства за преследването и унищожаването на съветски евреи от нацистите, който излиза на английски (Ню Йорк, 1947). На руски е забранен поради готвената от Сталин разправа със съветските евреи.