Професор Георги Михаилов е роден на 19 октомври 1915 г. Завършва в СУ "Св. Климент Охридски" през 1938 г. и продължава обучението си в Сорбоната при Г. Вандриес и П. Шантрен. През 1940 г. работи в Археологическия музей в София. През 1941 г. е избран за асистент в катедрата по класическа филология на Софийския университет (1957 - доцент, 1963 - професор). През 1947 - 1949 г. специализира в Париж при П. Шантрен, Ф. Шапутие, А. Жанмер (по гръцка религия в "École des hautes études") и в прочутия "Collège de France" при Луи Робер по гръцка епиграфия. През 1948 г. получава докторска степен от Сорбоната.
Създава фундаментални научни трудове в областта на старогръцката епиграфика - изследването "Езикът на гръцките надписи от България, част I: Фонетика" (1940), чието второ разширено издание излиза на френски език "La Langue des Inscriptions Grecques en Bulgarie, Phonetique et Mophologie" (1943), "Гръцките надписи, намерени в България" (1956) - в пет тома, за които през 1957 г. получава наградата на Френската академия за надписи и литература. Член-кореспондент е на Германския археологически институт, на Британската кралска академия, на Френската академия за надписи и литература, на Института за научни изследвания в Принстън, САЩ. Основател и председател е на Международната асоциация по гръцка и латинска епиграфика. Носител е на награди и отличия, сред които орден "Кирил и Методий - I степен" и медал на Кметството на Париж.
