Аз, бедуинът

Стихосбирката на Хайри Хамдан „Аз, бедуинът“ е мъдра и красива. В нея поетът е постигнал невъзможното – от мъдростта изригва страст; в сплавта от копнеж и тъга се раждат щедрост и вярност

Всяко едно от неговите четиристишия е ребус, чието решение разкрива истината за духовното израстване на човека:

Първо се научи, сине, да губиш,

да страдаш.

Намери спасението си на

съкрушен кораб.

Любовта е най-важното измерение на свободата, която подарява на млади и стари вселена от мощ, светлина и доброта. Всяко стихотворение е притча, загатната в плетеница от ефирни, сияещи метафори. Поетът Хайри Хамдан внушава, че лечението на всяка болест е кодирано в самите нас.

Бях много щастлив,

губейки играта срещу теб,

но ти не знаеше,

че по всяко време

можех да я спечеля.

Концентрирала в себе си философията и магическата дълбочина на хилядолетна култура, гореща като подпаления от жега пясък на пустинята, стихосбирката „Аз, бедуинът“ на Хайри Хамдан е послание и предизвикателство за чувствата и ума. Поетът не само ни подарява вселена, той ни предоставя избора сами да я населим съобразно своите представи за живота и истината:

Тишината е невидимата ръка на покоя.

Мълчанието е нестихващия грохот на смъртта.

Тишината е същността на пустинята,

мълчанието – тежкото ѝ наказание.

Всеки е свободен да избира.

В „Аз, бедуинът" лично за себе си намерих едно от най-силните стихотворения, което син е посвещавал някога на майка си:

На първо място изхвърлих,

майко, кутията с цветни хапчета

и лекарствата срещу диабет,

високо кръвно и самота.

Отдавна си тръгнала по пътя на химията,

а някога си била пчела.

Изхвърлих повечето рокли,

но оставих последната,

с която си посрещнала смъртта.

Все още мирише на теб.

Чувам стъпките ти по стълбите,

из градината, в твоята стая.

Здравка Евтимова