Аз бях лична охрана на Хитлер 1940 - 1945

Рохус Миш е единсвеният още жив от личната охрана на Адолф Хитлер. Последният войник, напуснал бункера на Фюрера на 2 май 1945 година. Той е сред малцината свидетели, видели с очите си безжизнените тела на диктатора и Ева браун, сгърчени на едно канапе в убежището от бетон и стомана. Тогава есесовецът Рохус е бил на 27 години, а днес е 89-годишен пенсионер, станал неочаквано известен в цяла Германия.
През петте години, прекарани до Хитлер, животът на Миш представлява поредица от кратки истории, любопитни и отблъскващи, но хвърлящи силна светлина върху голямата История. Спомените му са незаменими свидетелства, ако искаме да разберем логиката, подхранвала и вдъхвала живот на Третия Райх. Рохус Миш не е бил идеолог, нито член на нацистката партия. Последвал е Фюрера като мнозина други. Кръгъл сирак, той се е приспособил към случайностите в своя живот.
Озовал се е в центъра на властта, без да е част от нея. Нито твърде близо, нито твърде далеч, този млад есесовец е бил винаги на разположение при всяко изщракване с пръсти.
"Беше мой началник - обяснява той. - С мен беше внимателен и любезен.." Миш и до днес не може да приеме, че Хитлер е убиец. Просто не допуска да е имал някаква вина.
Думите на Миш са студени, лишени от емоция, почти безстрастни. Думи на очевидец, но който нищо не е проумял. Чудовищен в невиността и слепотата си.