Аз, грешницата

Диана Габровска е един от малкото млади хора, които решават да се върнат на родното си място и да заживеят там. След смъртта на родителите си тя се мести със семейството си обратно в Момин Проход. С ежедневните си грижи по двете й деца и активният професионален живот, който тя води наравно със съпруга си, Диана наивно и без да знае докъде ще я доведе тази стъпка, решава да се кандидатира за кмет на Момин Проход.

В процеса на кампанията й за кмет, в публичното пространство се появяват нейни голи снимки от личния архив на нея и съпруга й. Недоброжелателни хора хакват личния й компютър, за да я уязвят и, за да съсипят политическата й кариера.

Защото най-лесно е да съсипеш една жена по този начин. Доста момичета са ставали жертва на подобен тип изнудване или публични атаки. Малко от тях обаче са се изправили публично пред тези атаки, а после са продължавали смело напред.

В първите седмици на публичното си унижение, докато цяла България я нарича с лоши имена и й се подиграва ежедневно,  Диана минава през тежка депресия и самоизолация. Политическата й кариера е съсипана, семейството й е унизено, децата й са под стрес, бизнесът и е в риск, целият град я сочи с пръст и обсъжда, паметта на родителите й е осквернена. Диана плаче седмици наред. Тя плаче и до ден днешен, когато се сети за „онези дни“.  Но не се предава и намира сили и начин да натрие носа на всички.