Аз, Юда

"Целувката на Юда" от Джото, началото на 14 век. Евангелският мит вече се е утвърдил, създаден е канон за изобразяването му - допир между възвишено и низко. Двете начала се определят взаимно, не могат да съществуват едно без друго. През 15 век Беато Анджелико рисува и Юда с нимб, само че тъмен за да бъде негативен двойник на Исус.

Образът на Юда Искариот многократно е бил обект на художествено изображение, като ролята му най-често е представяна съгласно каноническите евангелия и много рядко в разрез с тях. В хода на историята този нещастник се е превърнал във въпълъщение на предателството, тъй като неговата предполагаема целувка е станала символ. Можем да прибавим още и "трийсетте сребърника", влезли завинаги във фразеологията на всички народи по света.

Със защитата на набедения апостол обикновено са се заемали библисти-дилетанти, на които историята с Юда по различни причини им е изглеждала неправоподобна.

Като започнах да пиша своя разказ, все още нямах изкристализирала концепция за образа на Юда и за неговата роля, освен едно нещо, а именно-без да изключвам предателството му, изключвах неговата вина. Защото ако провидението е опрделило такава роля на Юда и щом Исус, знаейки за това е допуснал тя да се изпълни, без да се съобразява с вечния позор на извършителя и без да се смили над него, то каква е вината на нещнастника? Не е ли бил по-скоро жертва на божия присъда, и не е ли сторил голяма услуга на човечеството, бидейки виновник за мъченичеството на Исус и с това изкупувайки първородния грьх на човечеството?

Самата театрална сцена с целувката на Юда е изключително подходящохрумване за конструкция на драматахна мъченичеството, макар че мнимият или истинският предател и продажник е нямало защо да прибягва до този жест, достатъчно е било да посочи Исус с пръст , ако изобщо е имало такова събитие.

Последното библейско сведение за Юда - че продажникът измъчван от угризение на съвестта се е обесил в местността Хакел Дама, е само продължение на драматичния разказ за предателството. А ако предателство не е имало, неговите последствия естествено отпадат. Сега можем само да си зададем въпроса - откъде се е взела цялата тази история с Юда? Тя е можела да възникне единствено по повод тайнственото изчезване на един от близките ученици на Исус. Той трябва да е бил важна фигура, на която по някакъв начинса разчитали и чието необяснимо отсъствие в момента на трагично изпитание е било възприето като предателство.

Тази хипотеза залегна в основата на моята версия за образа на Юда.