Българска самостоятелна църква в Илирия на Балканския полуостров и нейната апостолска древност

Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш препис на забележителния кратък историко-канонически очерк на Архимандрит Кирил Рилски, издаден за първи път в София през 1930 г. от печатница „Нов живот“:

Българска самостоятелна църква в Илирия на Балканския полуостров и нейната апостолска древност.

През 2012 г. моят приятел Петко Атанасов преиздаде фототипно тази книга. Това издание е изключително ценно за специалисти и за онези любители на българската история, които са свикнали да четат стария ни правопис. Моята лична издателска практика показва, че доста хора четат една-две страници със стария правопис и се отказват. Така че това трето издание, препис на нормиран език, има две цели: едната да повиши качеството чрез господстващия днеска дигитален печат и улесни бъдещи преиздавания в нашата компютърна ера, и другата, да улесни онези забързани хора, интересуващи се от един такъв важен момент от българската история, като им поднесе материята на четимия днес български.

За да се разбере по-добре текста на тази книга е необходимо човек да се е запознал с новелите на император Юстиниан, с които се дава самостоятелност и независимост на българската църква, и с новелите на император Василий II Българоубиец, който съхранява устройството на българската църква след падането на България под византийска власт. Прилагам в приложения тези закони в края на книгата.

И така, християнството на Балканите в окупираните от Рим територии възниква още по времето на свети Павел, който основава първата християнска община в Европа, в днешния Пловдив. „Когато човек хвърли само един поглед върху повестността на Византийската империя, за която гърците смешно се бият, се вижда, че тази империя е съставена от Костадин, българин родом от Ниш от смес от няколко народа, а по-голямата ѝ част от македонските и тракийските българи и проч.“ Така че, съществена човешка, материална и духовна сила на Балканите в Римската империя са тракийските, македонските и илирийските българи, излъчили и родения в Ниш император Константин Велики. С тази сила той превръща и незначителния тракийски град Биза в световна метрополия. Те са и неговата бойна сила, с която той ликвидира мощта на западната част на империята при Рим и на претендента Лициний на Балканите. Но те са същевременно и християни! Това е и обяснението, защо Константин прави християнството държавна религия - това е религията на  войниците му, на които се крепи неговата абсолютна власт. По време на войните с Лициний, от двете страни на фронта, отсам и отвъд Дунава, се сражават хора, говорещи един и същ език – български. Това е и причината след войната, Константин да се помири с тях, като възстанови престолните им градове, разрушени в гражданските войни, в днешната Северна България: Плиска, Преслав, Силистра и Томи, да подкрепи книжовното дело на Урфил, да помогне за възхода на собствения си народ. Затова нашите възрожденци ще запишат, че „българите поробени от Траяна Римски получиха свободата си при Константин Велики“, причината той да е канонизиран за светец от Българската църква (Св. Константин и Елена, 21 май).

Стремежът на Цариградската църква да окупира древните български енории води до нови войни. Раковски вижда след временните победи на Рим при император Юлиан отмъщението на Атила над империята, като възстановяване на огромната българска държава, и за него владетели като Атила, Заберган и Кубрат са български владетели. Това се потвърждава от многобройни съчинения на древните автори.

На това място държа да спомена, че враговете на България са се опитвали винаги да представят тези събития като създаване на независима от гърци и латинци, но, забележете, не българска църква. Вярно е, че християнството не различава етноси и ги счита равноправни, и че във всяка църква на територията на многонационалната империя – може да има различни националности, но тук същественото е при какви исторически обстоятелства българинът Правдица, известен като император Юстиниан, създава тази независима църква за собствената си родина. Нека на това място направим кратко резюме на събитията довели до създаването на Юстиниана Прима:

През 482 воденският воевода Сабиниян успешно брани независимостта от плячкосващите остроготи на Теодорих Велики в Битолско и Охридско. През 488 година на път от Охридско към Италия, Теодорих води войни с българите, предвождани от техния владетел Бузан. През 499 българската армия нанася страшно поражение на 15000-на византийска армия  с 520 обозни коли при река Цурта, Црна – десен приток на Вардар. Убити били повече от 4 000 войници. През 505 година Мундо, начело на българска армия, воюва в съюз с Теодорих Велики срещу армията на Сабиниан, син на Сабиниан Магнус. На бойното поле са не по-малко от 20 000 български войници от двете страни. В края на краищата, въпреки съобщената победа на Теодорих, остроготите са окончателно изтласкани от Балканите и навлизат в Италия. Юстин и Юстиниан събират българските войници след войните. През 507 българи систематично поемат контрола над долната Охридска земя, преминават Дунава при Видин и превземат Мизия и накрая превземат цялата Балканска земя. През 512 година император Анастасий изгражда Дългата стена, простираща се от Черно море до Селибрия на  Мраморно море, срещу българите. През 512-513 българите отново нападат Илирик и някои ромейски военачалници им се противопоставят със своите отряди, но претърпяват поражение. През 513-515 българи участват във въстанието на Виталиан при нападението на Цариград. Юстин и Юстиниан са изпратени от илирийските и дарданските генерали да известят Анастасий да върне преследваните епископи-ариани на техните престоли и да възстанови църковната свобода на българите. Затова те са вкарани в затвора, а след това пуснати. Епископите са възстановени. През 526 година българинът Мундо е назначен от Юстин за княз на Илирик. На път да заеме поста си, той води военни действия с българи. На 1 август 527 година Юстиниан става император. След поражението от Мундо независимите българи нападат през 527 година Юстиниан за отмъщение, начело с владетеля си Борис, наследник на Драг. Юстиниан не може да им се противопостави, праща на българите пълна колесница със злато и много ценни дарове и сключва с тях мир, „та българите вземат данък и от Юстиниан в онова славно негово царство“. На 14 април 535 църквата на българите с център Ведрина и Охрид става самостоятелна с декрет на Юстиниан. С това въстанието за религиозна самостоятелност на Виталиан завършва с успех и „настанал дълбок“ мир в Тракия.

Това е забележителна поредица от събития, доказваща, че Юстиниана Прима е самостоятелна българска архиепископия в Югозападния Балкански полуостров. Мизия по същото време вече се нарича провинция България, в която живеят федерати българи.

Забележително е, че всички закони на Юстиниан са публикувани първо на латински, а след това са превеждани на гръцки. Изключение правят само новелите 11 и 37, с които се основава независимата българска църква, и които не са преведени на гръцки, тъй като в района на „Юстиниана Прима“ няма гърци. Нека отбележим също, че в Зографската българска история е приложен списък на „светии от българския народ“ и на „кесари (т. е. императори) от българите“ в който виждаме Юстиниан I Велики (527–565).

А сега нека си припомним къде живеят древните пелазги и съпоставим тези земи с района на Юстиниана Прима от Таблица 1 на Приложение 1: Старите автори са единодушни, че старите жители на Атика, Етолия, Епир, Тесалия, земите между Черно море и Йонийския залив, и между Коринтския провлак до Дунава са пелазги. Пелазгите, наречени по-късно мизи, и тракийци са заели целия Балкански полуостров преди гърците и преди всички други народи, за които имаме писмени съобщения. По време на Троянската война от западната част на Коринтсткия провлак до Черно море са живели тракийци. 18 века след Троянската война, прокудените тракийци следовници на пелазгите се връщат, съединяват се с останалите на Балканите, за да възникне народът, наречен българи. Юстиниана Прима е резултат от многовековните борби на българите за духовна свобода. Не бива да се мисли, че това е станало при цар Борис или Симеон – те са принудени да решават друг вътрешно политически проблем, възникнал от съжителство на море от християни с нехристиянски родове и армия, имащи обаче огромна власт в държавата, и от необходимостта за създаване на всеобща образователна система за българите, за да не бъде заличена България от гръцката култура, както това е ставало с много народи, например колонизирани от англичани, французи, немци и др.

Заради даване на самостоятелност на българската църква, Юстиниан се почита за светец от българската православната църква. Почива на 14 ноември 565 в Константинопол. От 1 август 527 до смъртта си той е римски император.

Всеки ще разбере, че когато Юстиниан създава независима от гърците църква, то става дума единствено и само за Юстиниана Прима – като българска национална църква. Това въобще не изключва, че на териториите на тази архиепископия няма поселени други национални малцинства, но преобладаващото там население е българско и се стреми на всяка цена да се освободи от гръцкото опекунство, а чрез новелите на Юстиниан, то се освобождава освен от гръцкото и от латинското опекунство. Това е и причината новелите на Юстиниан, издадени на латински да не бъдат превеждани на гръцки, защото в назованите в новелите диоцези няма гърци.

Така че религиозната си свобода българите на Балканите постигат при Юстиниан.

Нека в заключение отбележим, че император Константин Багрянородни свидетелства, че политическата си свобода балканските българи получават при император Ираклий, приятеля на Кубрат, който успява да обедини в един юмрук всички българи – онези на Балканите, независимите федерати на Византия, и българите от велика България.

Забележете трите важни етапа в нашата нова национална история:

1. Граждански свободи – Константин Велики;
2. Църковни свободи – Юстиниан Велики;
3. Национално обединение

• на българите в Източната римска империя,
• на независимите федерати българи в днешна Северна България и
• на българите от Велика България - Ираклий и Кубрат.

Така че разширяването на България на юг от Дунава при Кубратовите синове Аспарух и Кубер, е следствие на тези важни победи на българския народ, за една от които именно става дума в тази книга. 

Нека тук отбележим, че големият български книжовник, Натанаил Охридски, редовен член на Българското книжовно дружество, прави първото научно изследване в ново време по тази тема в Киевската духовна академия около 1850 г. Тезите на неговата дисертация са напечатани още тогава и той ги носи със себе си навсякъде в своите мисии и предоставя екземпляри на събеседниците си с намерението да покаже каноническата законност на искането на българите да си възвърнат самостоятелността на българската църква. По-късно тезите му са издадени за втори път в Цариград. Така че настоящата книга е продължение и допълнение на този важен за нашата история научен труд.

31.3.2023

Херцогеанаурах

Д-р Николай Иванов Колев