Българската държавност на север от Дунав като политически и културен феномен

" Българите са допринесли твърде много за духовното развитие на Румъния и за обогатяването на румънския език. В речника на Лазар Шъйяну (VI издание) се сочи, че "това влияние променя дълбоко граматичния и лексикалния строй на румънския език. Термини като: край, войвода, постелник, храм, скит, старец, владика и пр. са български". Речникът на Йон Кандря обхваща 43 269 румънски думи, от които 8 905 (20.58%) са български. Още по-голям български дял - 21.49% - е разкрит в речника на Г. Булгър с 60 000 думи (XV издание, 1999 г.). Според него българските думи в румънския език са повече от 12 000. Същото сочи и световноизвестният филолог Алф Ломбард.
Известно е, че от XIV до XIX в. влашките княжества са си служили с кирилица. Едва княз Куза - молдовски владетел - въвежда с декрет латиницата в 1865 г. Наши свещенослужители, книжовници и творци са работили дълги години на румънска земя. В Ручова - някога столица на Молдова - твори след падането на Търново Григорий Цамблак. През XVI в. молдовски воевода е Василе Кочи - син на българина Никола Кочев от с. Пороище, Разградско.
До края на XIX в. само около Букурещ има 33 български села. Българи населяват Брашов, Браила, Банат и строят град Александрия. От тях произлизат редица видни писатели и поети, някои от които като известният Великсин пишат на български и румънски. Българинът от Сливен Антон Попов, с псевдоним Антон Пан, е автор на музиката на румънския химн "Събуди се, румънецо" и според М. Еминеску е "един от строителите на румънския език". Румънският класик Панайот Станчов - Черна е син на българин от четата на поп Харитон. Книжовникът Пирин Бояджиев - дългогодишен учител в Румъния - установи, че в румънската поезия има 20 поети от български произход. Българин е Борис Караджа - питомец на журналиста Любен Станчев от Добрич и изявил се като най-известния скулптор в Румъния.
"Румъния е една Италия на българизма" - сочи категорично румънският българист Йон Богдан.
Институтът по български език при БАН е в правото си да проучи влога ни в езика на нашите северни съседи. Да се знае това е особено важно. Вазовият стих, че сме дали книга на вси славяни, не изчерпва всички наши приноси в света..."
Йордан Дачев,
изследоветел на българските следи в Румъния
" И в този район, както в земите на юг от Дунава, повечето от големите градове са били наречени с особени древнобългарски имена. Паралелно с това през същия период се появяват и много нови селища, носещи в имената си характерните най-вече за славяните от българската група завършеци ГРАД и ТЪРГ. Това активно българско строителство в земите на север от Дунав се развива както през Първото, така и през Второто българско царство. Но за съжаление както първият, така и вторият период от изграждането на българската цивилизация отвъд Дунава остава в Румъния неописан, а в България почти непознат. Пренебрежението към тази част от българската история е тотално. Апатичното и пренебрежително отношение към историческото развитие на земите отвъд Дунава през вековете, когато те са били неразделна част от България, е обхванало почти изцяло румънската историография, но още по-жалко е това, че то се е предало до голяма степен на българската наука..."
" Посвещавам написаното от мен в тази книга на светлата памет на дядо ми Добри Вълчев и на баща ми Добри Вълчев - несломими българи от Южна Добруджа..."
Петър Добрев (из предговора към книгата)