Български народни приказки

В народните приказки, както и в легендите и преданията, в пословиците и поговорките, в песните и танците трептят най-фините струни на емоционалната лира на българина, усеща се непоклатимостта на неговата житейска мъдрост, на дълбоката му нравственост, на копнежа му по красивото и доброто, на стремежа му към свобода, както и жертвоготовността му в отстояването ѝ... С други думи, народната приказка е основното градиво на етнопсихологическия портрет на нашия народ.

Всяка приказка си има свое „родно място“ и свои „родители“ – самородните народни талантливи разказвачи, надарени с наблюдателност, фантазия и словесна изобилност. Тя „прохожда“ в дадено село или град и после постепенно, незабелязано и невидимо, завладява нови територии. И с течение на времето родното място се заличава от паметта на поколенията и потеклото ѝ се загубва. Но хубавата приказка продължава да живее, преминавайки през безписмените времена на предците ни, за да стигне до нас обогатена с натрупаната мъдрост на поколенията, с нови акценти и нюанси, с още по-красива словесна премяна. Както в далечните векове, така и днес тя прокарва духовни трасета между поколенията, както и към заобикалящия ни свят, дава отговор на безброй вълнуващи ни въпроси. В голяма част от народните словесни творения присъстват и мотиви от Библията, както и заемки от митологията на съседните народи. Народната приказка няма окончателен вариант – имайки некнижно битие, т.е. разпространявайки се устно, тя придобива допълнителната езикова окраска на местния диалект, както и на характерните особености на местния бит и природа.

Приказките в този сборник попадат в научното определение за фолклорни приказки, т.е. те са създадени от неизвестен автор и „битуват“ сред народа като устно словесно творчество.

Книгата съдържа 112 приказки, подредени в пет раздела.