Българският външен дълг 1944 - 1989. Банкрутът на комунистическата икономика

Въпросът за външния дълг от социалистическия период, макар бегло и доста тенденциозно, се засяга в някои от публикуваните спомени на бивши комунистически функционери . Този тип източници е интересен преди всичко с това, че отразява разногласията между отделните ръководители на комунистическата партия и държавата по въпросите за стопанското развитие на страната и относно нейната външноикономическа ориентация.
Несъмнено проучването на темата има важно значение не само за развитието на научните разработки върху най-новия период от българската история, но и дава някои отговори на напълно актуални проблеми, свързани с по-нататъшното стопанско развитие на страната, с контактите й с международните финансови институции. Годините от 1944 до 1989 г. покриват целия период на социалистическото развитие и са достатъчно дълъг отрязък от време, който позволява внимателно да се проследят и анализират процесите на формиране на дълга, появата на кризи при обслужването му и политиката по преодоляване на финансовите трудности. Хронологическите граници на поставената тема разрешават да се изведат фундаменталните проблеми в стопанското развитие на страната, които са в основата на външното й задлъжняване. Последните десет години от съществуването на политическия и стопанския модел на социализма в България се характеризират с особено голяма динамика на финансово-икономическите процеси не само в България, но и в целия съветски блок, което до голяма степен подготвя рухването на комунистическата система както в стрната, така и в цяла Европа.