Българските хайдути

Известие

Това съчинение е разделено на пет главни отделения, които съдържат следното:

1. Предварителните причини за падането на византийското царство; началото на турското нахлуване в Европа и нападението на България; първите им битки с българите до падането на престолните български градове и на царското домородство.
2. Начало на оттеглилите се в планините народни войводи; техните частни битки с турците; появяването на хайдушките чети; разяснение на няколко народни песни, отнасящи се до този предмет.
3. Окончателното покоряване на България от турците; тогавашната турска политика и привилегиите, които са давали на българите, за да могат да ги покорят по-лесно.
4. Каква политика е следвала Турция спрямо българите, поощрена от фанариотското гръцко духовенство и проч.
5. Описание на развитието на народния дух за по-обширно движение на политическия живот, който започва от 1821 до 1867 г.

За да бъде по-евтина ще се издава като малка книжка под брой.

Съчинител

Извадка

….

… Заглавието на това съчинение: Българските хайдути и проч., не трябва да обърква читателите, да го вземат в смисъл, който му придават нашите губители турците. Думата хайдутин не значи за българина днес нито разбойник нито татъ, нито лош човек, но значи: юнак онеправдан или обезчестен и похитен от турската свирепа власт, който самоволно отива по горите и планините и иска с въоръжена ръка сам отмъщение на губителите турци или турски духове, докато се удовлетвори и после избягва в свободни земи, или се бори храбро и си загубва главата с най-голямо задоволство за полученото отмъщение. Наистина тази дума е турска, както и думите хай, хайта, хайталък, които значат: скитник по горите и полето, в първобитност, както и хаймана, а после значи и разбойник според делата на скитащите с такава цел, каквито са били дедите на турците разбойници в Азия; защото те тръгват по този път не от чувство за отмъщение, нито подбудени от някоя по-висша цел, но от чиста наклонност към грабителства и злодейства. Нашите хайдушки чети са останали така непознати и презрени, защото не са имали някой си свят отец, както е папата и някой си отпаднал от престола крал, както е Франц II, бившият неаполитански крал, да ги благослови и да ги защити, като им даде името реакционери, нито някои европейски учени, превзети от католицизма или папизма, да пишат за тях, да оправдават и да възпяват делата им, както стана с италианските чети, които от съставянето на италианското царство под управлението на Виктор Емануел, непрекъснато и до днес ходят с благословията на Св. отец Папата и с издръжката и поощрението на падналия неаполитански крал Франц II! Нашите чети до сега са били познати само на турците, нашите покорители и погубители, които, са си присвоили от толкова години нашето мило отечество, мислят че тяхната власт над нас е вече узаконена и даже не си и спомнят, че някога са похитили със злодейство нашата земя и свобода! В техните глави и уста тази дума не може да значи нещо добро; а най-смешното е, че цели народи, когато са се повдигали за свобода, са били наричани с тази същата дума хайдутин, хърсъз гяур и други и т.п. думи. С такива имена наричаха те някога и днес свободните черногорци, гърци и сърби, когато те се бореха и воюваха за своята свобода! Но за българина, както и за всеки здравомислещ човек, който обича правдата и свободата, когато се появят такива горски юнаци, борещи се против губителите за отмъщение, за чест, за живот и за свободата на отечеството, тази дума хайдути не може да има онова значение, което им отдават губителите им турци!

Българите ги наричат на собствения си език юнаци шумари и шумковци, а черногорците ги наричат ускоци; от само себе си се разбира, защо българите им дават такова име; защото шумака е тяхното прибежище, тяхната крепост и защита против неприятеля, с когото излизат да се бият; а черногорци ги наричат ускоци, защото те отскачат далеч от черногорските граници и отиват в турските да търсят отмъщение от озлобилия ги неприятел.

Началото на тези български чети не е ново, то е започнало още от падането на България, както ще разясним с живи народни доказателства, т.е., как се появиха най-напред тези хайдути, откъде е останало в тези малки четици името Войвода и Хоръгвоносец (знаменосец, б. изд.), каква цел са имали, как са се борили толкова векове с турците, какво направление взеха отпосле и по какъв начин следват и до днес борбите си с вечния наш враг – турчина. А любопитно ще бъде да видим, че жени и млади девици са встъпвали в това народно движение за свобода и независимост, предвождащи те самите храбри чети против неприятеля на отечеството!

Българските хайдушки чети, не успели да се обединят в едно общо движение в България, са вземали най-активно участие във въстанията на съседните ни народи против общия враг - турчина.

Днешното сръбско княжество е твърде много задължено за свободата си на българските хайдушки чети, които храбрият български витяз, хайдутин Велко поведе със себе си от видинските гори и отиде в Сърбия с тях, а после колко други българи идваха от разни места (като Индже Войводовите чети, а и сам Кара, прочутият хоръгваносец на Индже войвода) съсредоточи ги в едно под своето управление и състави две хиляди юнака. Познати са хайдут Велковите заслуги за сърбите и той сам е оставил името си безсмъртно за сръбския народ; но от записите на сръбската повестност за делата които народът виждаше от него това не личи, макар и до днес да има още живи свидетели. Сръбската нова повестност е записала хайдут Велко и неговата храбра дружина под името: бекиари, т.е., чужденци неженени и незадомени в Сърбия!...

Тя е премълчала и много други знаменити българи, които са вземали живо участие в тогавашните договори и политически сношения на сърбите с турците. Сръбската нова повестност е писана по духа на гръцката и иска всичко да представи за сръбско. Но не е минало много време, и живите доказателства не могат да се потъпчат. Българското перо, което вече започна да описва съвременната народна повестност, не ще остави нито една подробност неописана.

Българските горски хайдушки чети се притекоха пламенно и във въстанието на свободната днес Гърция. Те съставиха собствени полкове, и най-вече полка на конницата и показаха най-голямата храброст, борещи се срещу общия враг – турчина. Гръцката нова повестност, с всичките си пристрастия, не измени народното им име и записа неколцина от по-знаменитите, под името Βουλγαροι = Българи, а не Бекиари! А и не можеше да се направи друго, защото неколцина преживяха освобождението на Гърция и заемаха най-големите чинове, какъвто беше покойния Хаджи Христо.

Българските горски хайдушки чети взеха живо участие и в руските битки против турците и служиха с най-голяма вярност и привързаност на Русия. Щом минаваха Дунава руските войски, те вече играеха голяма роля пред руските полкове, отделени в свободни легии предвождани от свои представители българи. Но и там останаха неизвестни, понеже руската поветсност ги записваше под името волентири = самоволни, и нищо повече.

Нашите български горски хайдушки чети, с всичката неизвестност на европейската повестност в която са останали, за нас са твърде важни и можем да кажем с открито лице пред целия свят: че те самите, от падането на България до днес, са били, и са нашия знак на политически живот, нашата свобода и независимост, непрестанна борба и слабото покушение против нашия вечен враг турчина, което един добър ден ще докара непременно и едно силно и страшно вълнение против този враг.

Тогава образована Европа ще свърши вече с приемането на целокупното турско царство!

Раковски