Българи и другоземци от средновековното време - Седмокнижие за средновековната история на България - Книга III

СЪДЪРЖАНИЕ

• Размисли върху личностната история на Българското и Европейското средновековие (VII - XV в.);
• Хан Аспарух (665 - 701) - основателят на Дунавска България;
• Ханът кесар Тервел (701 - 721) в светлината на изворите;
• Животопис за императора на франките Карл Велики (742 - 814);
• Кавхан Исбул в сянката на хановете;
• Великият, честният и благоверният княз Борис I - Михаил (852 - 889; 907);
• Цариградският патриарх Фотий (858 - 867; 877 - 886) и неговата роля за покръстването и християнизацията на българите;
• Папа Йоан VIII (872 - 882) и българският църковен въпрос;
• Векът на цар Симеон Велики (893 - 927);
• Свети Иван Рилски ( 946 г.) - „Велико светило за целия свят";
• Салек Българина, приближен на папа Йоан XII (955 - 964);
• Норвежкият конунг Харалд Хардради (1016 - 1066) - Bolgara brennir;
• Нестор - предводителят на българите от Подунавието през 1074 г.;
• Белятовският българин павликянин Травъл и въстанието в Тракия през 1084- 1088 г.;
• Византийският император Мануил I Комнин (1143 - 1180) в светлината на нови извори;
• Германският император Фридрих I Барбароса (1152 - 1190) в българските земи през 1189- 1190 г.;
• Цар Калоян (1197 - 1207) и неговите деяния в българската книжнина от XIII-XVIII в.;
• Латинският цариградски император Балдуин II (1228 - 1261) и Българското царство в светлината на сфрагистиката и на писмените извори;
• Цар Иван Асен II (1218 - 1241) - изследвания и извори за царуването му;
• Никейският император Теодор II Ласкарис (1254 - 1258);
• Роджър Бейкън (1220 - 1292) за България и българите;
• Баварският херцог Ото III (1290 - 1312), борбата му за унгарския трон и неговите премеждия в Българското царство, Трансилвания и Галичкото княжество през 1307 - 1308 г.;
• Сръбкинята Анна-Неда (1277 - 1346) - imperatrix Bulgariae;
• Момчил юнак (t 1345 г.) в светлината на един нов исторически извор;
• Райко, братанец на Момчил юнак, кефалия на крепостите Търлис и Броди в Сярска област през XIV в.;
• Деспот Добротица (1360 - 1385) - мизиецът, чието име носи областта Добруджа;
• Историята и нейният смисъл в творчеството на Патриарх Евтимий Търновски (1375- 1393);
• Никола Българина - учител по славянска писменост в Дубровник в края на XIV в.;
• Крал и император Сигизмунд I Люксембургски (1387 - 1437) и българите;
• За фРОУЖИИА ЦАРА - последния носител на българската царска корона от династията на Асеневци;
• Немският хуманист Николай Кузански (1401 - 1464), идеята за християнско- мюсюлманско помирение и събитията в България през 1454 г.;
• Използвани съкращения.

Акад. Васил Гюзелев (род. 1936 г.) близо шест десетилетия от своя съзнателен живот е посветил на изследването на историята на средновековна България. Голяма част от неговите публикации са плод на самостоятелно проучване на епиграфски паметници, старобългарски ръкописи и архивни документи в България (Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", Рилския и Бачковския манастир, ръкописната сбирка на БАН) и чужбина (Барселона, Будапеща, Венеция, Виена, Генуа, Грац, Дубровник, Залцбург, Милано, Москва, Мюнхен, Рим - Ватиканския архив и библиотека, Флоренция и др.).

Интересът му е насочен към отделни периоди, събития и личности от средновековната история на България и Европа, към политическите, стопанските и културните връзки между Византия и България и нейните взаимоотношения с европейския средновековен свят. В немалко статии акад. Гюзелев разглежда развитието на българската медиевистика от нейните корени до нашето съвремие.

Акад. Иван Дуйчев (1907-1986): „Познавам вече около три десетилетия колегата Васил Гюзелев - от първите години на неговото следване в Университета, и внимателно съм следил всички негови прояви на научното поприще и оформянето му като научен работник в областта на историческата наука. През тези години той се прояви като упорит и усърден изследвач и в резултат на това обнародва вече няколко десетки книги, отделни статии и бележки на български и отчасти на чужди езици" (1983 г.).

Проф. Джео Пистарино (1917-2008), Италия: „Подир смъртта на академик Иван Дуйчев (24 април 1986 г.) може с право да се смята, че Васил Гюзелев е най-големият български учен - изследвач на Средновековието" (1988 г.).

Проф. Петер Шрайнер (род. 1940 г.), Германия: „В своята дълга университетска и научна кариера Васил Гюзелев винаги се е чувствал задължен на своята родина България и на нейната средновековна история" (2001 г.).

Проф. Йоханес Кодер(род. 1942 г.), Австрия: „Проучването на цялостните взаимоотношения с Византия и средновековния свят, със Средиземноморието и континентална Европа, фокусирано върху оста България - изявява геополитическото историческо виждане на Васил Гюзелев. Със своите множество публикации той допринася за формиране на югоизточноевропейското историческо минало" (2006 г.).