Балканският кръстопът на културите

Проектът „Балканският кръстопът на културите” представя едно метафорично художествено свидетелство за Балканите.

Казват, че светът върви неудържимо към глобализация. Смаляването на света води със себе си страха от подобието, скуката на унификацията.

Казват, че усилията за съхраняването на националните идентичности и на културните различия са ключови. Защото светът винаги се е нуждаел от цвят. Той не може и не бива да застине в монотонното и монохромното.

Накъде са тръгнали Балканите в този свят на подобието?

Кой се движи по техните пътища?

Кой гради мостовете?

Как се опазва паметта?

Къде стават срещите?

Кое прави възможни разбирателствата?

На тези въпроси може да се отговаря с пространни словесни опуси. Но може да се отговори и със силата на образа, с внушението на цвета, с експресията на чувството, с изненадата и възхитата на окото.

Такъв отговор е даден в рисунките на Греди Асса. Пет от балканските страни са видени и нарисувани от художника – България, Сърбия, Македония, Гърция, Турция. Представени са не само като пространство, но като време. Като цвят. Като дълбочина на преживяването.

Да припомним, че Балканите са вековен кръстопът. Още от древността пет главни пътища са правили проходим и видим Полуострова. По големите реки са пътували стоки, по реките е “текла” и културата.

Всевъзможни племена и народи са се движили по балканските пътища. Срещали са се на кръстопътищата. Много страсти и съсипни са оставяли след себе си тези срещи. Но при все това, племената и народите са оставяли знаци, свидетелства за себе си. Създавали са шансове за паметта.

Днешните балкански нации стоят върху тези пътища и кръстопътища. Те черпят сила, духовна енергия от тях.

Черпят поуки от съсипните и градят надежди за бъдещето.

Образите, създадени от Греди Асса, това ни казват – че Балканите са цветно място. Място на различието – всяка страна си има своите доминиращи цветове, незабравимите си форми, отличителните си етнокултурни белези.

Но Балканите имат и своето преплетеното минало, своята обща памет. Тук индивидуалните лица и колективните исторически образи са сложно и понякога драматично сплетени.

Балканите като кръстопът.

Балканите като надежда.

Балканите като духовно наследство.

Балканите – проходимото място.

Валери Стефанов