Бел Ами

Изумителен разказ за перипетиите, през които минава всяка влюбена душа. Епопея за любовта и нейната разрушителна сила. Роман, подобен на притча, която учи, възпитава и проследява, че животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш, но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и може би това е краят.

Мой скъпи приятелю, за мен влюбеният се заличава от списъка на живите хора. Той оглупява, става идиот, а и нещо повече – става опасен. С мъже, които са влюбени в мен или се преструват, че са такива, аз прекъсвам приятелските връзки – първо, защото са смешни, и второ, те са опасни като бесните кучета. Затова, докато мине тази тяхна болест, ги държа далеч от себе си. За вас любовта е нещо като насищане, а за мен тя е средство, средство за сближаване на душите, което мъжете не признават...

За автора

Ги дьо Мопасан е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ. Mопасан прави дебюта си като поет с „Des Vers“ – „Стихове“ (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър „Лоената топка“ (1880 г.) в сборника „Soirues de Medan“ – „Медански вечери“ (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. „Пиер и Жан“ (1888 г.) е психологическа скица на двама братя, а най-страховитият му разказ е „Пътешествието на „Орла“ (Le Horla, 1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството. Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами“ (1885 г.), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. Ги дьо Мопасан е от най-влиятелните автори в световната литература. Той е най-въздействащия френски писател, а творбите му се отличават с психологически, хумористични и сатирични истории, грабващи със силата на своите персонажи. Плетеница от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки, обединени от човешкия порив за оцеляване чрез ненакърнимо достойнство.

Едно безмилостно писателско перо, отличаващо се с пестеливост, но и разкриващо рядката дарба на писателя да говори за абсурдите на човешката природа с хумор и ирония.