Безсъдбовност

“Няма на света безумие, което да не сме в състояние да преживеем естествено и знам, че по пътя ми вече ме дебне щастието, като неизбежен капан. Та нали още там, край комините, в паузите на страданията съществуваше нещо, което можеше да се оприличи на щастие. Всеки пита само за превратностите, за „ужасите“: макар че за мен навярно именно онова преживяване е останало най-паметно. Да, това трябва да им разкажа следващия път, ако ме попитат.”

“Безсъдбовност” е най-известният роман на унгарския писател Имре Кертес. Първата книга от неговата трилогия за Холокоста е наградена с Нобеловата награда за литература през 2002 година. За първи път е публикувана през 1975 година в Унгария след като е била забранена от комунистическия режим в страната.

Историята разказва за преживяванията на едно подрастващо момче, което един ден е натоварено на влак за Аушвиц. С пълна отчужденост то наблюдава живота около себе си, ужасите на лагерите и постепенната душевна деградация в света.

Кертес, макар да отхвърля твърденията за автобиографичност в романа, тъй като той сам е бил депортиран в лагерите на смъртта на 14 годишна възраст, фокусира вниманието на читателя върху нещо, което той нарича “мрачният капан на линейността”.

“…Имре Кертес изследва възможността да продължим да живеем и мислим като индивиди в епоха, в която подчинението на човешките същества на социалните сили става все по-пълно. [Той] защитава крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята.”