Несъзнавата очевидност

„Ще започна с изричането на един парадокс. Празникът, смятам аз, чества нещо, което е в дните постоянно, но което обикновено не успяваме да видим и да усетим именно поради дните, в които то е. Това е вярно дори за най-частните, за най-интимните празници. Защото, нима наистина във всички мои «дни», в които разговарям, срещам се с хора, върша с тях определени дела, не съм все аз – този неповторим център, който присъства, изразява се, вплита се и се разплита от всички тях? Привично обаче той е така изтласкан от повърхността, така обзет от света и нещата, че се преживява (доколкото изобщо се преживява) като несъзнаваната очевидност, като предпоставката, която няма значение, като предпоставката, която «и без това си е».“

Калин Янакиев