Боговете имат много имена

Темата, разисквана в "Боговете имат много имена" наистина е необичайна и от векове наред е обвита с мистерии, фалшификации и шокиращи факти. А и каква друга би могла да бъде темата за извънземните, акостирали от океана на Вселената върху планетата Земя, след като целият античен свят е белязан от присъствието им – техни следи се откриват в Шумер, Вавилон и Египет, в Тибет, Китай и Индия, в ритуалите на африканските шамани, в храмовете на инките и маите, които са огледална проекция на небесните съзвездия. По ония времена боговете не само са ходели сред хората, но и са „засяли” първите кълнове на цивилизацията. Така се появяват митовете и легендите, достигнали до нас.

Карл Сейгън твърди, че през ІІІ век, когато Александрийската библиотека за пореден път е запалена от фанатизирани християни, е изгорял най-зорко пазеният езически ръкопис, озаглавен: „Истинската история на човечеството през последните 100 000 години”.
Може би тогава са изпепелени страниците, които ние неистово продължаваме да търсим и до днес.
Може би това е космическото познание, което дава първоначалния тласък на еволюцията, съхранено по-късно в езотеричните школи, за които разказва Джонатан Блек в „Апокрифната история на света”.
Книгите на Филип Копенс и Джонатан Блек взаимно се допълват, макар че авторите им подхождат от различни гледни точки към загадъчните обрати в цивилизацията на Земята.