Болестта на пеперудата. Моята анорексия

Има хиляди такива деца. И възрастни. Стига да пожелаете да се огледате, ще ги видите. Едните постоянно се тъпчат и едва закопчават дрехите си, а другите все са яли и учтиво отказват предложения им бонбон. Повечето от тях не се осъзнават като болни, а близките им усърдно крият истинското им състояние.
Не искат да говорят за това, защото ще разберем, че наглед перфектният им живот е фалшив, ще се докоснем до тъмните кътчета на съзнанието им.

Всички те имат хубави семейства и добро социално положение, децата са отличници.

Колко по-нещастни трябва да станем, за да си позволим да споделим проблемите си и да се осмелим да научим нещо за себе си? защо са ни тези шестици и дипломи, когато умираме от страх и не можем дори да се наядем?"

Людмила Людмилова, автор

А сега ми обещай, че ще се бориш и никога няма да се предадеш...

"Това, което знам със сигурност, е, че в тази история всички бяха истински Смели! Никой от участниците не затвори очи, не отхвърли реалността, не спря да се бори и да търси изход. Четейки книгата, ще усетите страха, болката, гнева, надеждата, радостта и всички онези истински чувства, които ни заливаха. Имаше моменти, когато можех само да се моля и да вярвам! Вярвах в пламъчето живот, което усещах у Яна, в истинската любов на майка й, в онова по-голямото от всички нас, което беше решило те заедно да минат през чистилището на анорексията."

Аксиния Цветанова,специалист психотерапевт и психолог