Болката отляво

Да следваш и най-дръзките си мечти и любов - за това се изисква голяма доза смелост. А на Маргарита Петкова такава не й липсва. Определяна като скандална и неприлична, със стиховете си тя шамаросва приличието и преструвките, загърбва моралните превземки и така се раждат най-ярките шедьоври на модерната българска любовна поезия. Маргарита е такава, каквато много жени биха искали да бъдат, но нямат смелостта да го направят. Затова живеят мечтите си с нейните стихове.

Това е изповедна, открита и откровена книга равносметка. Авторката разказва за първите си опити в любовта и поезията, за важните моменти и хора в живота си и поводите, родили прекрасните й стихове, обичани от толкова много хора, които често припознават себе си в тях. Томчето с разкошна твърда подвързия и цветни илюстрации (снимки от личния архив на поетесата и картини на художничката Ралица Денчева) събира емблематичните й творби (както и няколко нови, вкл. и първото й любовно стихотворение, което се публикува за пръв път), които бележат нейния път като жена и творец. А всички те са вдъхновени от онова чувство, което най-вече ни прави хора, и сме истински щастливи, само когато го имаме. Защото всичко отминава, но болката отляво – не!

Книгата се вписва в поредицата на ИК „Персей“, представяща шедьоврите на българската и световната любовна лирика. Това е 12-ата книга в нея, след „Обичам те“ (световна любовна лирика), "Да те жадувам" (българска любовна лирика и диск с най-хубавите любовни поппесни), "Светът е за двама" (световни любовни сонети), "Само за теб" (българска женска любовна лирика), „И сенките ни тихо ще се слеят“ - Пенчо Славейков и Мара Белчева, „Не бой се и ела“ - Яворов, Мина, Лора и Дора Габе, „Аз искам да те помня все така“ - Дебелянов, „Ако ти си отидеш за миг“ и „Ти си любовта“ - Евтим Евтимов, „Обич безумна и свята“ - Елисавета Багряна, Дора Габе и Боян Пенев, „Копие, захвърлено с любов“ - Микеланджело. Тези книги продължават да бъдат в книжарниците и са великолепен подарък за любим човек.

В книгата си Маргарита Петкова споделя: „Родена съм на 21. 02. 1956 г. в София, на бул. „Христо Ботев“, което считам за показателно, над кръчмата „Сините камъни“, бивша пивница „Странджата“, което считам за още по-показателно :) Ритах топка с момчетата между трамваите, затова цял живот не зачитам пътните знаци. Завърших българска филология във Великотърновския университет, не защото там се влизаше по-лесно, а за да бъда самостоятелна, извън родителското крило. Велики години! Благодарение на тях научих на практика, че може и с две, и с двеста. Първите ми публикации бяха във в. „Средношколско знаме“. По-късно се заредиха в. „Пулс“, „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, „Септември“... до първата ми книга „Дива къпина“. Много от стихотворенията ми по стечение на съдбата, се превърнаха в песни: „Иване, Иване“, „Само за жени“, „Болката отляво“, „Бермудски триъгълник“, „Нова година“, „Балкански синдром“... Имам 3 деца, което смятам за най-качественото нещо в живота си. Вече съм и баба на две внучета. Не си крия годините, любовниците и пристрастията.

Никога не съм отдавала особено голямо значение на писането. То си идва самò. Ако го разбера един ден, може би ще престана да го правя. Като малка ми бяха подарили спяща кукла, една от първите, които се появиха. Аз й махнах главата, за да видя как така става, че си отваря и затваря очите. И какво – видях вътре едни ластици, като тези, които баба ми слагаше на плетените гащи. И чудото изчезна. Ако разбера как пиша, ще се случи същото – чудото ще престане да е чудо.

Любовта окриляше поетичните ми упражнения, а стиховете ми даваха нетрадиционен привкус на любовта. И страдах, и се възвисявах, и се ядосвах на себе си, и се самооблажавах, нищо различно от всяка човешка любов.

Наистина голямата тема в поезията ми е любовта. За заводи и юзини не мога да пиша, защото в завод съм стъпвала само на литературно четене.

Пишех в кафенетата върху сметките, на пейките срещу дома на човека, докато зелената лампа в кабинета му светеше цяла нощ, защото така ми беше обещал, когато се разделяхме всеки по къщите си... Боже, млада и глупава съм била, но една дума не бих променила нито от чувството, нито от стиха си.

Така се случи, че от самото начало, когато се появих на литературната сцена, ме нарочиха за скандална поетеса. А кое ми беше скандалното - пишех за нещата такива, каквито са. Половината свят ги живее тези неща на невъзможните любови, ама си трае и се крие по кьошетата, а аз си ги казвам в прав текст. Художествен. Половината свят се припознава в моите думи, обаче половината от тази половина не иска да си го признае.

Всичко е в стиховете ми. Добри, лоши – други нямам. И не искам да имам. Както не искам да имам друг живот.“

Освен снимки от архива на поетесага и на близките й, в книгата има и репродукции на красиви картини на талантливата Ралица Денчева, чиито прекрасни български мадони са в много частни колекции по света и в България. Нейна е и картината на мадоната с нара, подходящо онагледила „Болката отляво“.