Боян Мага

В своето есе Васил Пундев прави първото и непостигнато до наши дни изследване на историческите и литературни извори за живота и дейността на легендарния син на цар Симеон - княз Боян Вениамин, наричан Боян Мага заради чудотворните му дарби и умения.

Изследвайки внушителен брой исторически извори - от средновековните хроники на Лиутпранд от Кремона, Симеон Логотет, Георги Монах, Алберик Велики и „Продължителът на Теофан“, през поетичнините епоси като „Дигенис Акритас“ и „Слово за Игоревия полк“, до задълбочените трудове на най-изтъкнатите френски, немски, руски, украински, сръбски, хърватски и български историци, археолози, ориенталисти, литературоведи и етнографи - К. Крумбахер, Ф. Круг, Дю Канж, Ф. Комбефис, Ф. Хирш, Л. Мори, А. Рамбо, Ю. Венелин, М. Попруженко, П. Мелиоранский, Е. Барсов, А. Велтман, В. Миллер, Ф. Ердман, П. Вяземский, Ф. Буслаев, А. Потебня, Н. Новиков, А. Бороздин, В. Залозецкий, В. Сиповский, С. Шамбинаго, М. Орбини, А. Качич–Миошич, Й. Раич, Ш. Любич, К. Иречек, М. Дринов, Д. Дечев, Г. Раковски, Д. Енчев, А. Теодоров-Балан, Д. Маринов, Н. Балабанов, Н. Шейтанов, Д. Войников, Т. Шишков, Р. Жинзифов и много други - Васил Пундев създава обширна историко-литературна студия за Боян Мага.

Васил Пундев описва Боян по следния начин: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Мага. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който има голямо значение за нашия духовен живот... В нашето културно развитие стои преди всичко задачата да създадем своята история, за да се почувствуваме не случаен сбор от хора, а народ с минало и път. Стремеж към оправдание, към значение - такъв е нашият поглед към миналото. И, пълен с надежди, в него той съзира наред с доста други измами, тайнствената сянка на княз Вениамин. Може би в него ще намерим забравени богатства. Може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света...“