Божественият и човешкият свят

„Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен. Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият – отвътре, вие виждате истинския човек. Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият – отвътре, вие се натъквате на големи противоречия. Човешкото, било в самия човек или в ближните му, се проявява по един и същи начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: „Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на нашия ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си.“ Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват. Мнозина мислят изключително за себе си, и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив. Може ли човек да тръгне сам за планината и да носи със себе си всичко, което му е нужно за планинските условия? Иска ли да отиде поне за няколко дена на планината, той трябва да се присъедини към някоя група. Когато хората отиват групово на планината, всеки носи по нещо със себе си и по този начин задоволяват нуждите си. Колко може да носи един човек? Ето защо ние дохождаме до закона за Цялото и за неговите части, според който всеки човек има право да живее за себе си, ако едновременно живее и за Цялото, т.е. за колективното съзнание.

...

Мислете върху основната идея, казана днес – за човешкия и Божествения свят. Говорите ли за противоречия, търсете ги в малкия свят, където се проявява човешкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че в бъдеще те ще се допълнят и ще образуват едно цяло. Има ли някакво противоречие между точките на една и съща окръжност? – Привидно съществува някакво противоречие. Защо? – Защото едни от тях вървят нагоре, а други надолу. Всъщност и едните, и другите образуват едно цяло. Всички точки на окръжността са в хармония помежду си. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и към вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и към големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас, за да Го познаете.“

Учителя