Бронзовата раса

Романът „Бронзовата раса“ (1916) е един от емблематичните южноамерикански епоси. Вдъхновен от историческата действителност и написан по думите на автора в годините, в които човек още вярва, че може да промени нещо, е най-автентичният разказ за индианците в Андите. „Бронзовата раса“ се превръща във венеца на художественото дело на Аргедас, чиято творческа позиция му спечелва дълбокото уважение на бележити мислители като Мигел де Унамуно и Хосе Енрике Родо.

Животът на индианците е представен така, че обхваща едновременно митичните корени на тяхното световъзприятие и противоречивата им природа. Премеждията на героите се оказват по-скоро проява на техните вътрешни дирения, отколкото опит за обединение или за бягство. И все пак трудностите, през които те преминават, стават израз на жаждата им за преоткриване на ценностите и на общността, която е посмяла да се изправи както срещу оскърбената и немилостива природа, така и срещу налаганите насила чужди порядки