Facebook Pixel
Количка 0
0,00 лв.

Чамкория - ново издание в един том

Качете се на омнобуса на Бай Славе от София до Боворвец - той ще ви закара в миналото на България - по-точно през 20-те години на миналия век

Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга.

Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.

  • „Чамкория“ е качествена и обогатяваща, дори потенциално жизнепроменяща литература: романът предлага най-успешната реабилитация на малкия човек, било като действие, било като воля за оцеляване, било като умение за справяне с живота, но най-вече като посветено усилие да се мисли и говори, да се учлени една объркана, но лична версия на един съзнаван като непосилен свят., Димитър Камбуров;
  • Чамкория“ – поглед към миналото с надежда за бъдещето, Цветомила Димитрова.


Милен Русков с романа „Чамкория“ ни отвежда в бурното време на 20-те години на XX век

Попаднали сте на една от спирките в романа „Чамкория“, написан на софийския говор от 20-те години, така както би приказвал един шофьор, какъвто е главният герой бай Славе. Разказът се води от първо лице и това е основанието на автора да избере този език.

Откъс

Има една голема разлика между човека и животното. Например никое животно не може да каже кои са му на него любимите животни. Па то дори не им знае имената! А човекът може да каже. Това аз го знам от собствен опит, дето се вика. Веднъж Пане Дървесния ме пита:

Всичко, което трябва да знаете за:
Четиво (1691)

– Кои са ти тебе любимите животни?

– Гледай какви неща ме питаш – викам – с детинския си акъл: кои са ми любимите животни...

Но се замислих де. То и без това по цел ден седи човек на пиацата и се чуди какво да прави. Аз си нахлупих така каскета на очите, викам си „Чекай да дремнем минутка“, и се замислих. Аз по начало така съм свикнал, това е много подходящ момент да се замислиш. През останалото време нема време. Замислих се и сам се запитах: „Да бе, кои са ми на мене любимите животни?“ Едното е, разбира се, кон. На всички в България конят им е любимо животно. Но кое да е другото? Крава да кажеш, не върви. Прасе – още по-глупаво. Овца? Кой че каже, че любимото му животно е овца! Кокошките? Виж, кокошките аз ги обичам, в смисъл приятно ми е да ги гледам, па и да им ям яйцата, но не бих казал, че това ми е любимо животно. Пък и виж как звучи: кон и кокошка. Че ти се смеят, това са съвсем несъвместими работи! Затова хората казват „Кон за кокошка“! Куче? Куче пó може, но така като се замислим, аз тех не ги обичам, само ме лаят вечер у Банишора. И котките не обичам. Само ти скача по масата и леглата и навсекъде хвърчат косми. Това е женска работа, жените харесват котки. Мъжете не. Какъв мъж си ти, ако кажеш, че котката ти е любимото животно? Ти си педерас, а не мъж. А от дивите некое, я да видиме? Вълк. Не, мани това – на кой му е вълкът любимото животно! Стига, ебем те! Лисица? И това малко на женска работа избива, на женско коварство. Те затова толко обичат с лисичи кожи да ходят. Глиган? Мани, недей... Елен, сърна? Това може да ти е любимо, ако си ловец, да го ядеш. Заекът и той е в тая група. Орел? Я как хубаво летят! Но мани, много грозен е в лицето, с тоя голем клюн, като арменската булка, братче. Те имат такива големи носове, защо са от симитската народност. Тия са с големи носове. А от рибите некоя? Делфин? Ама какво па му е толко хубавото на делфина, айде стига!... И тогава се сетих: пингвин! Ей, това е велико животно! И по сушата върви, и във водата плува. Кое друго го може това?! – Крокодилът. Но ти не можеш да кажеш, че крокодилът ти е любимото животно, стига моле ти се! На кой че му е крокодилът любимото животно – хем е грозен, дето викат за некоя жена – като крокодил, – хем опасен. Виж, пингвинът е съвсем друга работа, хубавко животно, никому нищо лошо не прави, па и не плува просто така в реките като крокодила и други, а обикаля моретата, океаните. Кога се е чуло и видело крокодил да плува в моретата и океаните? Не може, че се удави! А пингвинът си цепи през океаните и пет пари не дава! И после излезе на сушата, чак там доле в далечна Антрактида! И ходи по земята, изправено като човек, на два крака. Знам, виждал съм ги по кинопрегледите. А са и едни привлекателни такива, миловидни животни. Но са и издръжливи – я колко носят на студ! В тая Антрактида, представи си... Пък и плуват из Южните ледовити океани. Това не ти е Африка, братче, да се плицикаш из реките като крокодила и други – кеф ти слънце грее, кеф ти дъжд вали. Не, това е ледовит океан, студ, майката си трака, дърво и камък се пука, дето викат, и става на лед! Ти че станеш на шушулка, а то си плува, пет пари не дава, а после си излезе на сушата и си тръгне и по нея. А там лед, братче, ветърът свири, снег ти пръска в очите, едни големи ледени планини, дето им викат айсберзи, отвсекъде те избиколили, нема мърдане, – то обаче си върви бавно-бавно, спокойно, достойно, с една горда осанка, все едно че нищо не е станало.

На другия ден отидех при Пане и му викам:

– Любимите ми животни мене са кон и пингвин. – Така му казах, а той ме гледа с един неразбиращ поглед, като ударен с мокър парцал. – Нали ме пита кои са ми любимите животни – казвам, – не помниш ли? – Той взе да хънка и мънка, веднага ми стана ясно, че нищо не помни. – Абе, Пане – викам, – язък че си два метра мъж, акъла ти като на врабче. Как може да не помниш какво си правил вчера бе, човек!

– Ама това е много странно – разправя той, – кон и пингвин. Ти виждал ли си пингвин?

– Алооо – почуках се аз с два пръста по слепоочието, – как че го видим бе, ти добре ли си? Аз да не съм ескимос! Да не живеем у Антрактида!

А той вика:

– За пръв път съм чувал такова нещо!

Той прочее така си говори, нали е от Видинско. Те там така говорят. На щело и не щело место едно „съм“ блъскат отпред. Че се върне от обед и че каже: „Ходил съм да обедвам и съм изел три кебапчета.“ Ти му викаш: „Виждаш ли го там трамвая?“ А той че ти отговори: „Да, видел съм го.“

Така говорят там. Абе мани ги! Та значи вика:

– За пръв път съм чувал – вика – такова нещо! Кон и пингвин! Утепа ме!

- Това е положението! – вдигнах рамене аз.



Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Чамкория - ново издание в един том
Вашият рейтинг

Поръчките от Онлайн книжарница Ciela.com се доставят от Спиди, Еконт и BoxNow за България, и от Български пощи за чужбина.

  • За поръчки под 50 лв., стойността на доставката е фиксирана на 5,99 лв.
  • За поръчки с BOX NOW доставката е 3,99 лв.
  • За поръчки на обща стойност над 50 лв. доставката е безплатна.
  • За чужбина доставката се изчислява според тарифите на Български пощи, и зависи от избраната държавата, броя, големината и теглото на поръчаните продукти. Крайната стойност се визуализира, преди завършване на поръчката.
  • За поръчка на правен софутер няма доставка. Получавате потребителско име и парола по предоставен имейл след потвърдено заплащане.

За Автора

Милен Русков -

Милен Русков е български писател и преводач от английски език. Публикувал е четири романа, всеки от които е удостоен с различни литературни награди. 

Роден е на 23 юни 1966 г. в Бургас. През 1995 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология, след което е докторант по лингвистика в БАН.

Член е на журито за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за преводен роман от английски език през 2010 г.
Романът му „Джобна енциклопедия на мистериите“ е отличен с наградата „Южна пролет“ за литературен дебют.
Вторият роман на Русков, „Захвърлен в природата“, е отличен с Награда „ВИК“ за Роман на годината през 2009 г. През същата година влиятелният литературен критик Светлозар Игов му връчва своята награда „Дъбът на Пенчо“.
След третия си роман, „Възвишение“, Милен Русков е отличен с отличието „Златен век“ на Министерство на културата 2012 г. , с Националната награда за литература „Христо Г. Данов“. 

Свързани продукти
Безделникът
Георги Гочев
ИК Жанет-45
рейтинг:
1%
5,99 лв.
Захвърлен в природата
Милен Русков
ИК Жанет-45
рейтинг:
1%
22,00 лв.
Възвишение
Милен Русков
Жанет - 45
рейтинг:
1%
22,00 лв.
Джобна енциклопедия на мистериите - Ново преработено издание
Милен Русков
Жанет - 45
рейтинг:
1%
25,00 лв.
Thrown into Nature
Милен Русков
Open Letter
рейтинг:
1%
38,90 лв.