Чудна лятна нощ

Благодарение на умението си да разказва за важните житейски неща с лекота и финес, с усмивка и през призмата на абсурда, Яна Борисова създаде за нас, хората от театъра, един свят на чувствени, интелигентни, въздействащи, изтънчени, саркастични, силни и красиви образи и думи.

Считам пиесите й за явление в съвременната българска драматургия. „Чудна лятна нощ“ е първият роман, който тя публикува. Ще се влюбите в него. Той е повече от текст, той е като музика. Една литературна соната за копнежите помежду ни, за невъзможната споделеност. Една зимна приказка за вдъхновението и артиста, за пианото и книгата. Насладете се. 

Стефан Вълдобрев

Предстои ви да изпитате наслада. Затова не бързайте. Подръжте тази книга в ръка, прокарайте пръсти по ръбовете, разгледайте корицата, подушете страниците. Така започва един истински ценител. Ако имате такова отношение към четенето, то тази книга ви заслужава. И вие я заслужавате.

Когато се гмурнете между думите, не се опитвайте да предвидите фабулата. Не гадайте какво ще се случи с този или онзи герой. Не предвиждайте как ще се развият техните отношения. Оставете се на чувствата. Преминаването през такава книга е танц, в който най-сигурният партньор е интуицията.

Тази лятна нощ е чудна във всички нюанси на думата – тя е и прекрасна, и необичайна; тя предизвиква почуда. Нещата, които се случват пред очите ви, разширяват конвулсивно зениците, така както се случва, когато зърнете човек, в който предстои да се влюбите. Пред вас ще се разлисти история за тайния живот на музикалните тонове, за яростната сила на буквите, за отчаяната прелест на танцуващото тяло.

Когато накрая свършите книгата и я затворите, не бързайте да мислите за всички тези неща. Не ги анализирайте в главата си, не търсете универсалните истини, които ще се утаят във вас. Само поемете дълбоко въздух и усетете аромата. Какво е то? Какъв е този неуловим и неназовим феромон, който се носи във въздуха? Това е най-елегантният парфюм, който някога може да ви докосне. Нарича се талант. Тази книга е създадена с него, тя разказва за него и се къпе в неговата безсмислена разточителност. Талантът е привлякъл Никола Тороманов – Фичо да илюстрира онова, което не може да бъде илюстрирано. Други таланти са долетели, неудържимо привлечени от ярката светлина на емоциите, за да ги опишат в мелодия – Стефан Вълдобрев композира за пръв път музикална тема за роман, а Милен Кукошаров я оркестрира.

Цялата тази среща на изкуства както в текста, така и около него, става възможна благодарение на Яна Борисова, която носи талант по-висок дори от самата нея – да разказва, да увлича, да вълнува. Тя пише с финес за финеса, с вдъхновение за вдъхновението и с любов за любовта. Тя вярва в мимолетните емоции като във вечни истини. Обича ненужните детайли като религиозни откровения. Яна Борисова превръща лятната нощ в зимна и обратно без да ѝ мигне окото. Тя се забавлява с нещата, които смята за най-сериозни. И съвсем насериозно се занимава с най-смешните човешки моменти. И най-важното, Яна Борисова поръсва страниците на тази книга със своя талант, така както само един аристократ умее да се парфюмира – ненатрапчиво, но толкова осезаемо. Приятно четене!

Димитър Коцев-Шошо